Принц с часовников механизъм

— Какво имате предвид? — извика Гейбриъл. — Защо говорите

такива неща? Татко…

— Замълчи, Гейбриъл — гласът на Бенедикт бе твърд и властен, но

за първи път в него се долавяше и страх, страх можеше да се прочете и в

очите му. — Шарлот, какво искаш да кажеш?

— Знаеш много добре какво искам да кажа, Бенедикт — отвърна

Шарлот. — Въпросът е дали искаш да го кажа на Клейва. И на децата ти.

Знаеш какво би означавало това за тях.

— Мога да разпозная изнудването, Шарлот, когато го чуя —

отпусна се назад Бенедикт. — Какво искаш от мен?

Уил бе този, който отговори, твърде нетърпелив да се сдържа

повече:

— Оттегли претенциите си за Института. Изкажи се в подкрепа на

Шарлот пред Съвета. Кажи им защо смяташ, че тя трябва да продължи да

управлява Института. Ти умееш да говориш добре. Все ще успееш да

измислиш нещо, сигурен съм.

Бенедикт премести погледа си от Уил към Шарлот. Бе изкривил

устни. — Това ли са условията ви?

Преди Уил да е успял да се обади повторно, Шарлот каза:

— Това не е всичко. Искаме да знаем как осъществяваше връзка с

Мортмейн и къде е той сега?

Бенедикт възкликна неодобрително:

— Осъществявах връзка с него чрез Натаниъл Грей. Но след като го

убихте, се съмнявам, че ще може да бъде извор на информация оттук

нататък.

Шарлот изглеждаше неприятно изненадана.

— Искаш да кажеш, че никой, освен него не знае къде е?

— Във всеки случай, не и аз — отвърна Бенедикт. — Мортмейн не е

толкова глупав, не и по отношение на вас, във всеки случай. Искаше аз да

оглавя Института, за да го атакува право в сърцето. Но това бе само един

от многобройните му планове, една нишка от мрежата му. Много

отдавна очаква това. Той ще завладее Клейва. И ще се добере до теб —

погледът му се спря на Теса.

— Какво възнамерява да прави с мен? — попита Теса.

— Не знам — отвърна Бенедикт с лукава усмивка. — Знам само, че

през цялото време се интересуваше дали си добре. Бе толкова загрижен

и така се вълнуваше, както би се вълнувал младоженец.

— Каза, че ме е създал. Какво е имал предвид? — отново попита

Теса.

— Нямам никаква представа. Грешите, ако смятате, че съм му бил

доверен приятел.

— Да — каза Уил, — вие двамата едва ли имате много общо, като

изключим склонността ви към жени демони и към порока.

— Уил — сопна му се Теса.

— Нямах предвид теб — отвърна Уил, явно изненадан. — Имах

предвид клуба „Пандемониум“.

— Ако сте свършили с намеците си — каза Бенедикт, — бих искал

да изясня нещо на сина си. Гидеон, трябва да ти е ясно, че ако

продължиш да подкрепяш Шарлот Брануел, повече не си добре дошъл в

дома ми. Неслучайно е казано, че човек не бива да залага само на един

кон.

Вместо отговор Гидеон вдигна ръце пред гърдите си, сякаш се

канеше да се моли. Но ловците на сенки не се молеха и Теса бързо

съобрази какво възнамеряваше да прави — да махне сребърния пръстен

от пръста си. Пръстен, който бе като този на семейство Карстерс, само че

върху този можеха да се видят пламъци. Пръстенът на семейство

Лайтууд. Той го остави в ъгъла на бащиното си бюро и се обърна към

брат си.

— Гейбриъл — каза той. — Ще дойдеш ли с мен?

Зелените очи на Гейбриъл блестяха от ярост.

— Знаеш, че не мога.

— Можеш — протегна ръка Гидеон към брат си. Бенедикт бе

вперил поглед в тях. Бе леко пребледнял, сякаш внезапно бе осъзнал, че

може да загуби не само единия си син, но и двамата. Ръката му се бе

вкопчила в ъгъла на бюрото, кокалчетата на пръстите му бяха побелели.

Теса не можеше да спре да се взира в тази част от китката му, която се

откриваше изпод ръкава му. Тя бе много бледа и бе набраздена от черни

кръгообразни белези. Започна да й се повдига от вида им и стана от

стола си. Само Шарлот все още седеше на мястото си, строга и

неумолима, както винаги.

— Гейбриъл, моля те — каза Гидеон. — Ела с мен.

— Кой ще се грижи за татко? Какво ще кажат хората за семейството

ни, ако и двамата го изоставим? — отвърна Гейбриъл, а в гласа му се

долавяха горчивина и отчаяние. — Кой ще се грижи за имуществото,

мястото ни в Съвета…

— Не знам — отвърна Гидеон. — Но не е необходимо да си ти.

Законът…

Гласът на Гейбриъл потрепери.

— Семейството е преди Закона, Гидеон — за момент очите му не

можеха да се откъснат от тези на брат му; след това той отклони поглед,

направи няколко крачки и застана до Бенедикт, ръката му бе върху

облегалката на стола на баща му.

Бенедикт се усмихна; бе излязъл победител поне в това. Шарлот се

изправи, високо вдигнала брадичка.

— Ще се видим отново утре в заседателната зала, Бенедикт.

Надявам се знаеш какво трябва да направиш — каза тя и излезе от

стаята, последвана от Гидеон и Теса. Уил, застанал на прага, се поколеба

за момент, загледан в Гейбриъл, но когато другото момче не отвърна на

погледа му, той сви рамене и тръгна след останалите, затваряйки

вратата след себе си.

Пътуваха обратно към Института, без да разговарят помежду си, а

дъждът плющеше в прозорците на каретата. Шарлот няколко пъти се

опита да поведе разговор с Гидеон, но той мълчеше, вперил поглед в

неясните очертания на улиците, по които минаваха. Теса не можеше да

каже дали бе ядосан, дали съжаляваше за постъпката си, или изпитваше