Принц с часовников механизъм

на Института и Клейва. Една жена не може да ръководи Института. Това

не е в природата на жените. Ще си ми благодарна за това, когато си

останеш в къщи и с Хенри започнете да отглеждате следващата

генерация ловци на сенки, както би следвало да бъде. Може и да съм

уязвил гордостта ти, но в сърцето си знаеш, че съм прав.

Гърдите на Шарлот се издигаха и спускаха бързо.

— Смяташ ли, че ще е голямо бедствие, ако оттеглиш иска си,

преди да бъде произнесено решението, и аз остана начело на Института?

— Е, това никой не може да го каже със сигурност, нали?

— О, не знам — отвърна Шарлот. — Но си мисля, че повечето

членове на Съвета ще предпочетат да изберат жена, а не развратен

негодник, който общува не само с долноземци, но и с демони.

Настъпи тишина. Нито един мускул не трепна върху лицето на

Бенедикт. Както и върху лицето на Гидеон.

— Слухове и инсинуации — каза най-накрая той, но в кадифения

му глас се усещаха остри нотки.

— Факти и наблюдения — отвърна Шарлот. — Уил и Теса бяха на

последното ти парти, в Чезуик. И са станали свидетели на успешна

сделка.

— Жената-демон, с която се излежавахте на дивана — каза Уил. —

Как бихте я нарекли: приятелка или бизнес партньор? — Очите на

Бенедикт потъмняха.

— Арогантен хлапак…

— О, аз по-скоро бих казала, че е приятелка — обади се Теса. —

Едва ли някой оставя бизнес партньорите си да му ближат лицето. Или

може би греша. Какво ли разбирам аз от такива неща? Аз съм само една

глупава жена.

Ъгълчетата на устните на Уил се извиха нагоре. Гейбриъл гледаше

ококорено; Гидеон бе свел очи към пода. Шарлот остана напълно

спокойна, с ръце в скута си.

— Доста лекомислено от ваша страна — каза Бенедикт и

презрително махна с ръка към тях. Теса мярна нещо върху китката му,

някаква сянка, подобна на дамска гривна, преди ръкавът му отново да я

скрие, — да смятате, че Съветът ще повярва на някоя от лъжите ви. Ти —

и той пренебрежително погледна към Теса — си долноземка и думите ти

нямат никаква тежест. А ти — махна той към Уил — си напълно луд, при

това дружиш с магьосници. Имам предвид не това маце тук, а Магнус

Бейн. И когато те ме подложат на изпитанието на Меча на смъртните и

аз опровергая твърденията ви, на кого мислите, че ще повярват тогава,

на вас или на мен?

Уил си размени кратки погледи с Шарлот и Теса. Бе имал право,

както и Теса, че Бенедикт не се страхува от Меча

— Има и друго доказателство, Бенедикт — каза той.

— О, така ли? — устните на Бенедикт се изкривиха в

подигравателна усмивка. — И какво е то?

— Доказателството е собствената ти отровена кръв — отвърна

Шарлот. — Сега, когато ни посочи с ръка, видях китката ти. Докъде е

стигнал обривът? Започва от торса, нали, и се разпростира по ръцете и

краката…

— За какво говорите? — в гласа на Гейбриъл се долавяше смесица

от ярост и безпокойство. — Татко?

— Демонска шарка — произнесе Уил с убедеността на човек, който

знае, че е прав.

— Какво отвратително обвинение…

— Опровергай го тогава — каза Шарлот. — Вдигни ръкава си и ни

покажи ръката си.

Един мускул около устата на Бенедикт потрепери. Теса не можеше

да откъсне погледа си от него. Той не я ужасяваше като Мортмейн, но я

отвращаваше, подобно на тлъст червей, пълзящ през градината.

Наблюдаваше как той се завъртя към по-големия си син.

— Ти — озъби му се той — си им казал. Предал си ме.

— Да — отвърна Гидеон, вдигайки глава и изправяйки ръце. — И

бих го направил отново.

— Гидеон? — бе Гейбриъл, гласът му прозвуча озадачено. — Татко?

За какво говорите?

— Брат ти ни е предал, Гейбриъл. Разказал е за тайните ни на

семейство Брануел — просъска той злобно. — Гидеон Артър Лайтууд —

продължи той. Лицето му се бе състарило, бръчките около устата му

бяха станали по-дълбоки, но гласът му не бе променен. — Предполагам,

че добре си обмислил това, което си извършил, и това, което предстои да

извършиш.

— Обмислил съм го — тихо отвърна Гидеон с ниския си глас. —

Мисля за това, откакто ме извика от Испания. Когато бях дете, си мислех,

че всички ловци на сенки живеят като нас. Осъждайки демоните в

светлината на деня и побратимявайки се с тях под прикритието на

нощта. Но сега разбрах, че това не е така. Това не е нашият път, татко;

това е твоят път. Ти посрами и окаля името Лайтууд…

— Не е необходимо да изпадаш в мелодраматизъм…

— Мелодраматизъм ли? — обикновено спокойният глас на Гидеон

бе изпълнен с презрение. — Татко, страхувам се за бъдещето на Анклава,

ако Институтът попадне в ръцете ти. И те предупреждавам, че ще

свидетелствам срещу теб в Съвета. Ще взема Меча на смъртните в

ръцете си и ще кажа на Консула Уейланд защо смятам, че Шарлот е

хиляди пъти по-подходяща от теб да управлява Института. Ще разкрия

пред членовете на Съвета какво се случва тук всяка нощ. Ще им кажа, че

работиш за Мортмейн. Ще им кажа и защо го правиш.

— Гидеон! — бе Гейбриъл, който остро прекъсна брат си. — Знаеш,

че предсмъртното желание на майка ни бе ние да поемем Института. И

че тя умря по вина на Феърчайлд…

— Това е лъжа — каза Шарлот. — Посегнала е на живота си, но не

заради нещо, извършено от баща ми — погледна тя обвинително към

Бенедикт. — А заради нещо, което вашият баща е извършил.