Принц с часовников механизъм

незаслужена смърт на семейството си. Той не изпитва състрадание към

долноземците. Използва върколаци, за да му помагат да изгради

армията си от механични създания в съкратени срокове, дава им дрога,

за да работят по двайсет и четири часа в денонощие, знаейки, че дрогата

ще ги убие и така ще си осигури мълчанието им. Съдейки по размерите

на склада за чай, използван от него, и броя на работниците, които е

наемал, армията му от механични създания би трябвало да е доста

внушителна. Съдейки също така по мотивацията му през всички тези

години, през които е планирал стратегията си за отмъщение, той е човек,

който не се влияе от разумни аргументи, не може да бъде разубеден и не

може да бъде спрян. Трябва да се подготвим за война. Не знаехме всичко

това преди.

Инквизиторът погледна към Бенедикт, устните му бяха стиснати,

сякаш подозираше, че се случва нещо недопустимо, но не може да

разбере какво точно.

— Да се подготвим за война? И как предлагате да го направим —

основавайки се, може би, на цялата тази ценна информация, до която

семейство Брануел са се добрали?

Бенедикт сви рамене.

— Това ще реши Съвета след време. Но Мортмейн се е опитал да

привлече към каузата си влиятелни долноземци като Улси Скот и

Камила Белкор. Може и да не знаем къде е, но сега знаем пътищата му и

можем да му поставим капан. Като се съюзим с някои от най-

влиятелните лидери на долноземците. По всичко изглежда, че Шарлот ги

държи в ръцете си.

Тук-там се разнесе колеблив смях, не се смееха на Шарлот; смееха

се на Бенедикт. Гейбриъл гледаше баща си и зелените му очи горяха.

— Ами шпионинът в Института? Няма ли да определите това като

небрежност? — попита Инквизиторът.

— Ни най-малко — отвърна Бенедикт. — Тя подхожда към

проблемите оперативно и без да влага състрадание — той се усмихна

към Шарлот, а усмивката му бе като бръснач. — Оттеглям предишното

си твърдение, че е мекосърдечна. Тя очевидно е в състояние да раздава

правосъдие безмилостно като мъж.

Шарлот пребледня, но не каза нищо. Малките й ръце все още бяха

върху Меча.

Консулът Уейланд въздъхна отривисто.

— Съжалявам, че не стигнахте до това заключение преди две

седмици, Бенедикт, щяхте да ни спестите всичко това.

Бенедикт елегантно присви рамене.

— Смятах, че трябва да бъде проверена — каза той. — За радост тя

издържа проверката.

Уейланд поклати глава.

— Е, добре. Нека да гласуваме.

Той подаде на Инквизитора нещо, което изглеждаше като стъклен

съд от помътняло стъкло. Инквизиторът слезе сред присъстващите и

подаде съда на жената, седяща на първото място в първия ред. Теса с

изненада видя как тя наведе глава и прошепна нещо в съда, след това го

подаде на мъжа, който бе отляво.

Докато съдът обикаляше стаята, Теса усети как Джем плъзна

ръцете си в нейните. Тя подскочи, но широките й поли, предположи тя,

почти скриха ръцете им. Тя сплете пръсти с неговите тънки, деликатни

пръсти и затвори очи. Обичам го. Обичам го. Обичам го. И наистина,

докосването му я накара да потрепери, а сърцето й се сви, спомняйки си

за изражението на Уил, когато му каза, че с Джем са сгодени, щастието,

което угасна от лицето му като огън, потушен от дъжда.

Джем изтегли ръката си от нейните, за да вземе купата от Гидеон,

седящ до него. Чу го да прошепва "Шарлот Брануел" преди да й подаде

купата, за да я предаде на Хенри до нея. Погледна към него и той

погрешно изтълкува тъгата в очите й, защото й се усмихна окуражаващо.

— Всичко ще е наред — каза той. — Ще изберат Шарлот.

Когато купата завърши пътешествието си, тя отново се озова при

Инквизитора, който тържествено я подаде на Консула. Консулът я пое и

оставяйки я на катедрата пред себе си, нарисува една руна върху

стъклото със стилито си.

Купата се разтресе като кипящ чайник. От отвора й се изви бял

пушек — шепота на стотиците ловци на сенки. Във въздуха се изписа:

ШАРЛОТ БРАНУЕЛ

Шарлот пусна Меча на смъртните и облекчено се отпусна. Хенри

нададе тържествуващ вик и хвърли шапката си във въздуха. Стаята се

изпълни с викове и олелия. Теса не можа да се удържи да не погледне

към Уил. Той се бе отпуснал върху мястото си, с наведена назад глава и

затворени очи. Изглеждаше блед и изтощен, сякаш тази последна случка

бе изцедила и последната останала му енергия.

Внезапно насред глъчката се извиси писък. Теса скочи на крака,

оглеждайки се. Писъкът бе на лелята на Шарлот, Калида, елегантната й

сива шапка бе излетяла встрани, а ръката й сочеше нагоре. Над залата се

понесе възглас на изненада, когато останалите ловци на сенки

проследиха погледа й. Пространството над тях бе изпълнено с десетки,

дори стотици жужащи, черни, метални същества, подобни на огромни

черни пчели с медни крила, кръжащи напред-назад и изпълвайки

въздуха с ужасяващия звук на металическото си бръмчене.

Една от металните пчели се сниши и започна да кръжи пред лицето

на Теса, издавайки жужащ звук. Беше без очи, но имаше кръгла стъклена

пластина върху плоската предна част на главата си. Усети как Джем

протегна ръка към ръката й, опитвайки се да я дръпне встрани, но тя

нетърпеливо се отскубна, грабна шапката от главата си, замахна към