Принц с часовников механизъм

Теса хвърли бърз поглед към Уил и Джем в очакване на някакъв

знак от тях, но те вече се бяха изправили и последвали стария мъж към

изхода на стаята. Старкуедър говореше, докато вървеше, гласът му се

издигаше нагоре и оставаше зад него, а самият той продължаваше да

крачи с широки крачки напред.

— Самият аз никога не съм се замислял особено за тези

обезщетения — каза той, когато минаха през друг, също така зле

осветен, безкраен каменен коридор. — Да смятат, че имат право да

получат нещо обратно от нас, това прави долноземците нагли. Цялата

работа, която вършим, без да получим дори едно благодаря за това, а

след нас остават само протегнати ръце за още, още, още. Не мислите ли,

че съм прав, господа?

— Те са копелета, всички до един — отвърна Уил, който

изглеждаше така, сякаш бе на хиляди километри далеч оттук. Джем му

хвърли кос поглед.

— Абсолютно — излая Старкуедър, видимо доволен. — Не че някой

трябва да използва такъв език пред дами, естествено. Както вече казах,

този Мортмейн имаше възражения срещу смъртта на Ан Шейд, жената

на магьосника, твърдеше, че тя не е имала нищо общо с проектите на

мъжа си, че не е знаела за тях. Както й, че смъртта й е била незаслужена.

Искаше процес за виновния, когото наричаше неин убиец, и искаше да си

върне имуществото на родителите си.

— Беше ли Бялата книга сред нещата, за които претендираше? —

попита Джем. — Знам, че е престъпление магьосник да притежава

подобна книга.

— Беше. След което тя бе върната в библиотеката на Института в

Лондон, където без съмнение се намира и днес. Убеден съм, че никой не е

възнамерявал да му я даде.

Теса бързо пресметна наум. Ако сега Старкуедър бе на осемдесет и

девет, трябва да е бил на двайсет и шест, когато семейство Шейд са били

убити.

— Бяхте ли там?

Зачервените му очи затанцуваха срещу нея; тя си даде сметка, че

дори и сега, когато бе леко подпийнал, той не искаше да бъде твърде

директен.

— Дали съм бил къде?

— Казахте, че една група на Анклава е била изпратена да се

разправи със семейство Шейд. Бяхте ли сред участниците?

Той се поколеба, след това сви рамене.

— Да — отвърна той и йоркширският му акцент за момент се

засили. — Не ни отне много време да ги хванем. Те не ни очакваха. Ни

най-малко. Спомням си ги лежащи в собствената им кръв. За първи път

виждах мъртъв магьосник и бях учуден, че кръвта им е червена. Бих

могъл да се закълна, че има друг цвят, син или зелен, или някакъв друг

— присви той рамене. — Смъкнахме плащовете им, сякаш одирахме

кожата на тигър. Дадоха ми ги да ги пазя, по-точно, дадоха ги на баща ми.

Слава, слава. Такива бяха онези дни — ухили се като череп и Теса си

спомни за спалнята на Синята брада, където той държеше убитите си

жени. Имаше чувството, че и двамата бяха много горещи и много студени

като цяло.

— Мортмейн не е имал шанс, нали? — тихо каза тя. — С тази молба.

Никога не би получил обезщетението си.

— Не, разбира се! — излая Старкуедър. — Пълни глупости, да

твърди, че жената не е участвала. Коя жена не е затънала до шия в

заниманията на мъжа си? Освен това той дори не е бил техен кръвен син,

нали? По-скоро нещо като техен домашен любимец. Обзалагам се, че ако

можехме да се поразровим в нещата, щяхме да открием, че баща му го е

използвал за резервни части. Щеше да е по-добре без тях. Би трябвало да

ни благодари, а не да иска процес.

Старият мъж спря, стигайки до една тежка врата в дъното на

коридора, и опря рамо в нея, хилейки се към тях иззад надвисналите си

вежди.

— Били ли сте някога в дворец от кристал? Е, добре, това е дори

нещо още по-хубаво.

Той отвори вратата и когато влязоха в стаята, навсякъде край тях

засия ярка светлина. Очевидно това бе единствената добре осветена стая

в това място.

Бе пълна с остъклени витрини и над всяка витрина бе прикрепена

лампа с магическа светлина, която осветяваше съдържащото се в нея.

Теса видя как гърбът на Уил настръхна, а Джем протегна ръка към нея и

ръката му обгърна рамото й по начин, който почти й остави синини.

— Недей — започна той, но тя вече бе успяла да влезе и се взираше

във витрините.

Трофеите. Отворен златен медальон, в който се виждаше

фотографията на смеещо се дете. Върху медальона имаше засъхнала

кръв. Зад нея Старкуедър говореше за изваждане на сребърни куршуми

от телата на току-що убити върколаци и стопяването им, за да бъдат

излети отново. Имаше купа с точно такива куршуми, в една от витрините

— изцапана с кръв купа, пълна с куршуми. Неизброимо количество зъби

на вампири, цели редици от тях. Нещо, което приличаше на чаршафи от

тънък воал или фин плат, затиснато под стъкло. И само при по-

внимателно вглеждане. Теса осъзна, че това бяха крила на феи. Имаше и

гоблин, като този, който бяха видели в Хайд Парк с Джесамин, плаващ с

отворени очи в огромен буркан с консервираща течност.

И останки от магьосници. Балсамирани ръце със закривени нокти

като тези на госпожа Блек. Гладък череп, напълно лишен от плът,

наподобяващ човешки, но със зъби на вампир. Стъкленици с помътняла

кръв. Старкуедър не спомена колко части от магьосници и най-вече

такива с белези на магьосници са били продадени на пазара на