Принц с часовников механизъм

разположени по цялата дължина на стените, потъмнели от времето, а

над тях в поставки от потъмняло желязо горяха тънки свещи с магическа

светлина. В предната част на църквата, насред каскадата от горящи

свещи, бе застанал възрастен мъж, облечен в черни одежди на ловец на

сенки. Косата и брадата му бяха гъсти и сиви и стърчаха в безпорядък

край главата му, сивочерните му очи бяха наполовина скрити от

масивните му вежди, кожата му носеше белезите на времето. Теса

знаеше, че е почти на деветдесет, но гърбът му бе все още изправен, а

гръдният му кош бе мощен като ствола на дърво.

— Млади Херондейл, ти ли си това? — излая той, когато Уил

пристъпи напред, за да се представи. — Наполовина мундан, наполовина

уелсец, при това взел най-лошото и от двете, както чух.

Уил се усмихна учтиво.

— Diolch.*

* Diolch - Благодаря (уелски). — Бел. Прев.

Стракуедър се наежи.

— Език на мелез — промърмори той, после се взря в Джем. —

Джеймс Карстерс — каза. — Другият изтърсак на Института. Почти си

мислех да ви кажа да вървите по дяволите. Това момиче, това парвеню

Шарлот Феърчайлд, което се опитва да ви натресе на главата ми, без

дори да ме попита — той също като слугата си говореше с йоркширски

акцент, само че много по-слаб; все пак начинът, по който произнасяше

"аз" звучеше почти като „яс" — Никой от това семейство няма и понятие

от добри маниери. Мога да мина и без баща й, мога да мина и без…

Очите му, от които прехвърчаха искри, се спряха върху Теса и той

внезапно замлъкна, устата му остана отворена, сякаш го бяха зашлевили

на средата на изречението. Теса хвърли бърз поглед към Джем; той бе

също толкова смаян от внезапно замлъкналия Старкуедър, както и тя. И

тогава, в настъпилата тишина, внезапно се разнесе гласът на Уил:

— Това е Теса Грей, сир — каза той. — Тя е мунданско момиче, но е

годеница на Карстерс и е Извисяваща се.

— Мунданка ли каза? — попита Старкуедър, а очите му се

разшириха.

— Извисяваща се — отвърна Уил с успокояващия си копринен глас.

— Тя е сред верните приятели на Институт Лондон и ние се надяваме

скоро да й кажем добра дошла в нашите редици.

— Мунданка — повтори старият човек и се закашля

продължително. — Е, добре, ще имаме достатъчно време, в такъв случай,

предполагам… — погледът му се спря още веднъж върху лицето й и той

се обърна към Готшъл, който гледаше многострадално, застанал насред

куфарите. — Вземи Седрик Андрю да ти помогнат да занесете багажа на

нашите гости в стаите им — каза той. — И кажи на Елън да уведоми

готвача, че ще трябва да предвиди още три допълнителни прибора за

вечеря днес. Аз май забравих да й напомня, че очакваме гости.

Слугата погледна със зяпнала уста господаря си, преди да кимне с

привидно усърдие; Теса не можеше да го вини. Бе ясно, че Старкуедър бе

решил да ги изпроводи и бе променил решението си в последния

момент. Тя погледна към Джем, който изглеждаше също толкова

озадачен, колкото и тя; единствено Уил, широко разтворил сините си

очи и с невинното изражение на момче, пеещо в църковен хор

изглеждаше така, сякаш не бе очаквал нищо по-различно.

— Добре, да влизаме тогава — каза Старкуедър грубовато, без да

поглежда към Теса. — Не е необходимо да стоите така, последвайте ме,

ще ви покажа стаите ви.

— В името на Ангела — каза Уил, ровичкайки с вилицата си из

кафеникавата каша в чинията си. — Какво е това?

Теса нямаше как да не се съгласи, че бе трудно да се определи.

Слугите на Старкуедър — повечето прегърбени стари мъже и жени и

една кисела икономка — бяха изпълнили това, което им бе наредил и

бяха сложили три допълнителни прибора за вечеря, която се състоеше

от тъмно рагу на бучки, сервирано в сребърен супник от жена в тъмна

рокля и бяло боне, толкова прегърбена и стара, че Теса едва се сдържа да

не скочи и да й помогне при сервирането. Когато жената свърши, тя се

обърна и се затътри навън, оставяйки Джем, Теса и Уил да се кокорят

един срещу друг, сами в трапезарията.

Имаше още един прибор, предназначен за Старкуедър, но той не се

появи. Теса си помисли, че ако бе на негово място, също нямаше да бърза

да дойде. Мъждивата светлина в трапезарията придаваше на изобилието

от преварени зеленчуци и жилаво месо още по-неапетитен вид. Само

няколко тънки свещи осветяваха тясното пространство. Тапетите бяха

тъмнокафяви, огледалото над студената камина бе потъмняло и на

петна. Теса се чувстваше ужасно неудобно във вечерната си рокля от

твърда синя тафта, взета назаем от Джесамин и отпусната от Софи, в

оскъдната светлина цветът й изглеждаше като цвета на синина.

Бе доста странно поведение за един домакин — да настоява да

вечерят с него, а след това да не се появи на вечерята. Някакъв слуга,

също толкова стар и немощен като жената, която им бе сервирала

рагуто, по-късно показа на Теса стаята й, огромно, тъмно и

неприветливо помещение, пълно с тежки резбовани мебели. Тук също не

достигаше светлина, сякаш Стракуедър се опитваше да пести пари от газ

или свещи, въпреки че доколкото на Теса й бе известно, магическата

светлина не струваше нищо. Може би просто обичаше тъмнината.