Принц с часовников механизъм

— О, в името на Ангела! — простена Гейбриъл, хвана я за раменете

и я обърна, така че тя се озова с гръб към него. След това обви ръце

около нея, изправи гръбнака й и намести ножа в ръката й. Усещаше

дишането му в тила си, потръпна, а после усети раздразнение. Бе я

докоснал, въобразявайки си, че има право да го направи, без да поиска

разрешение, както и защото си мислеше, че това ще вбеси Уил.

— Пуснете ме — прошепна тя.

— Това е част от обучението ви — отегчено отвърна Гейбриъл. —

Вижте брат ми и госпожица Колинс. Тя не се оплаква.

Теса погледна към Софи в другия край на стаята, която се бе

задълбочила в урока с Гидеон. Той бе застанал зад нея и я бе обгърнал с

една ръка откъм гърба, показвайки й как се държи заострен нож за

хвърляне. Ръката му внимателно бе обхванала нейната и той говореше

нещо в тила й, там, където тъмната й коса се бе изплъзнала от шиньона*

и се виеше изящно. Когато видя, че Теса го гледа, той се изчерви.

* Шиньон — дамска прическа, събрана на тила в кок. — Бел.прев.

Теса бе изумена. Гидеон Лайтууд да се изчервява! Дали не се

възхищаваше

на Софи? Като изключим белега, който Теса вече почти не

забелязваше, тя бе очарователна, но бе мунданка, при това слугиня, а

семейство Лайтууд бяха ужасни сноби. Теса усети как нещо се изопна в

нея. Предишният работодател на Софи се бе отнесъл ужасно с нея.

Последното нещо, от което имаше нужда сега, бе някой красив ловец на

сенки да се възползва от нея.

Теса понечи да каже нещо на момчето, чиято ръка я обгръщаше, но

се спря. Бе забравила, че това е Гейбриъл, а не Джем. Бе свикнала с

присъствието на Джем, с лекотата, която разговаряше с него, със

спокойствието да се разхожда под ръка с него, с факта, че бе

единственият човек на света, на когото можеше да каже абсолютно

всичко. С изумление установи, че въпреки че го бе видяла на закуска, той

вече й липсваше; усети нещо като болка вътре в себе си.

Бе така завладяна от тази смесица от чувства — Джем, който й

липсваше, и усещането, че трябва да бди над Софи — че следващите й

няколко хвърляния бяха много извън целта, ножът прелетя покрай

главата на Гидеон и отскочи от перваза на прозореца.

Гидеон спокойно погледна към падналия нож и после към брат си.

Като че ли нищо не можеше да го извади от равновесие, дори

възможността да бъде обезглавен.

— Гейбриъл, какво има?

Гейбриъл погледна към Теса.

— Тя изобщо не ме слуша — жлъчно рече той. — Не мога да

обучавам някого, който не желае да ме слуша.

— Ако беше по-добър учител, тя сигурно щеше да е по-добър

слушател.

— А ти щеше да видиш ножа, който летеше към теб — отвърна

Гейбриъл, — ако обръщаше повече внимание на това, което се случва

наоколо, и не бе толкова взрян в тила на госпожица Колинс.

Не само Софи, но и Гейбриъл забеляза, че Софи почервеня. Гидеон

отправи спокоен поглед към брат си — и тя си помисли, че нямаше да

мине без да си поговорят, когато се върнеха вкъщи — след това се

обърна към Софи и тихо й каза нещо, толкова тихо, че Теса не можа да го

чуе.

— Какво става с вас? — прошепна тя към Гейбриъл и усети колко е

скован.

— Какво имате предвид?

— Обикновено сте търпелив — каза тя. — Вие сте добър учител.

Гейбриъл, през повечето време, но днес сте сприхав и раздразнителен

и… — тя погледна към ръката му, която бе върху нейната — и се

държите непристойно.

Той имаше достатъчно благоприличие, за да отмести ръката си, и

изглеждаше засрамен.

— Хиляди извинения. Не трябваше да ви докосвам по този начин.

— Разбира се, че не трябваше. Още повече след изказването, което

направихте за Уил.

Широките му скули пламнаха.

— Вече се извиних, госпожице Грей. Какво още искате от мен?

— Да промените държанието си, може би. Или да ми обясните защо

толкова мразите Уил.

— Вече ви казах! Ако искате да разберете защо го мразя, трябва да

попитате самия него! — Гейбриъл се обърна и излезе от залата.

Теса погледна към ножовете, забодени в стената и въздъхна.

— Това очевидно е краят на урока ми.

— Опитайте се да не се ядосвате — каза Гидеон, приближавайки се

към нея заедно със Софи. Беше доста странно, помисли си Теса; Софи

обикновено се притесняваше, когато край нея имаше мъже, дори това да

бе внимателният Хенри. С Уил се държеше като разярена котка, в

присъствието на Джем се изчервяваше и притесняваше, но край Гидеон

изглеждаше…

Трудно бе да се даде определение наистина. Бе доста необичайно.

— Нямате вина, че е такъв днес — започна Гидеон, като гледаше

Теса в очите. Застанала така близо до него, тя видя, че очите му са с

различен цвят от тези на брат му. Бяха по-скоро сиво-зелени, като океана

под покрито с облаци небе.

— Нещата не са лесни за нас… имаме проблеми с баща си и

Гейбриъл се опитва да си го изкара на вас, или по-точно на всекиго,

който е наблизо.

— Съжалявам да го чуя. Надявам се, че баща ви е добре —

промърмори Теса, молейки се земята да не се продъни зад нея заради

тази отявлена лъжа.

— Най-добре ще е да последвам брат си — каза Гидеон, без да

отговаря на въпроса й. — Ако не го направя, той ще отпътува с каретата

и ще остана на сухо. Надявам се, когато дойдем за следващия урок, да