Принц с часовников механизъм

Теса погледна към плика. Беше адресиран до нея, с полегат почерк,

който не й бе познат. Хартията на плика бе с цвета на гъста сметана. Тя

го обърна и започна да го отваря, но мярна в прозореца отражението на

любопитния поглед в широко отворените очи на Софи. Обърна се и се

усмихна.

— Това е всичко. Софи — каза тя. Бе чела, че така героините в

романите отпращат слугите, това бе благовъзпитаният начин. С

разочаровано изражение Софи взе подноса и се оттегли.

Теса разгъна писмото и го разстла върху коленете си.

Уважаема госпожице Грей, която сте толкова благоразумна,

Пиша Ви във връзка с нашия общ приятел Уилям Херондейл. Знам, че

е обичайно за него да се появява и да си тръгва, по-често да си тръгва от

Института, когато си поиска, мисля, че сигурно ще мине известно време,

преди отсъствието му предизвика безпокойство. Но, моля Ви, като човек,

който уважава Вашето благоразумие, да не приемате това отсъствие за

нещо обичайно. Видях се с него миналата нощ и той бе най-малкото

объркан, когато си тръгна от жилището ми. И не без основание се

тревожа, че би могъл да се самонарани и затова предлагам да издирите

местонахождението му и да се уверите, че е здрав и невредим. Той има

труден характер и не е лесно да бъде харесван, но се надявам, че Вие

виждате и доброто в него, както го виждам и аз, госпожице Грей, и

затова почтително адресирам писмото си до Вас.

Ваш слуга:

Магнус Бейн

Послепис: Ако бях на Ваше място, нямаше да казвам за това писмо

на госпожа Брануел. Просто съвет.

М.Б.

Прочитайки писмото на Магнус, тя се почувства така, сякаш през

жилите й премина огън. Успя някак си да издържи останалата част от

следобеда, както и вечерята, без да дава външен израз на чувствата си,

или поне така си мислеше.

Времето, докато Софи й помагаше да съблече роклята си, да среши

косата си, да накладе огъня и да й разкаже ежедневните клюки, й се

стори мъчително дълго (братовчедката на Сирил работеше в къщата на

Лайтууд и бе разказала, че Татяна — сестрата на Гейбриъл и Гидеон — и

съпругът й трябваше да се върнат тези дни от медения си месец на

континента. Прислугата не бе на себе си от вълнение, тъй като се носеше

мълвата, че тя има твърде неприятен характер).

Теса промърмори нещо от рода на това, че вероятно го е наследила

от баща си. Нетърпението бе направило гласа й дрезгав и тя едва успя да

възпре Софи, която се бе втурнала да й носи ментов чай, като настоя, че

се чувства изтощена и повече се нуждае от сън, отколкото от чай.

В момента, в който вратата се затвори зад гърба на Софи, Теса

скочи на крака, измъкна се от нощницата си и скочи в роклята си,

стягайки сама корсета си, доколкото й бе възможно и намятайки къс

жакет върху роклята. Хвърли поглед към коридора, излезе от стаята си,

тръгна към вратата на Джем и почука възможно най-тихо. В първия

момент не се случи нищо и тя се притесни, да не би да е заспал, но след

това вратата се отвори и на прага се появи Джем.

Бе го сварила да чете в леглото; беше бос, яката на ризата му бе

отворена, а косата му бе възхитителен безпорядък от сребро. Имаше

желание да протегне ръка и да я приглади. Той премигна срещу нея.

— Теса?

Без да каже нито дума, тя му подаде писмото. Той погледна нагоре

и надолу по коридора, след това я покани с жест да влезе. Тя затвори

вратата зад него, докато той се опитваше да разчете драсканиците на

Магнус, преди да смачка хартията, която изпука в дланта му.

— Знаех си — каза той.

Сега Теса на свой ред премигна.

— Какво знаеше?

— Че не е обичайното изчезване — той седна върху леглото откъм

страната на краката и нахлузи обувките си.

— Чувствах го. Тук — и той сложи ръка върху гърдите си. — Знаех

си, че има нещо. Усещах го като сянка в душата си.

— Нали не мислиш, че може да се нарани?

— Да се нарани ли? Не знам. Постави се в ситуация, в която той би

могъл да се почувства наранен — Джем се изправи. — Трябва да тръгвам.

— Искаш да кажеш „трябва да тръгваме". Не смяташ да тръгнеш да

го търсиш без мен, нали? — насмешливо го попита тя и когато той не

отвърна нищо, додаде:

— Писмото е адресирано до мен, Джеймс. Не трябваше да ти го

показвам.