Принц с часовников механизъм

бъде в по-добро разположение на духа. — Той се поклони на Софи, след

това на Теса. — Госпожице Колинс, госпожице Грей.

После си тръгна, оставяйки двете момичета да гледат след него със

смесено чувство на объркване и изненада.

Когато тренировката, за щастие, бе останала зад гърба й, Теса

установи, че бърза да се преоблече в ежедневните си дрехи и да слезе за

обяд, нетърпелива да чуе дали Уил се бе завърнал. Нямаше го. Столът му,

между този на Джесамин и Хенри, все още бе празен, но в стаята имаше и

друг човек, чието присъствие я накара да се спре пред вратата, в опит да

не се вторачва в него. Начело на масата, близо до Шарлот, бе седнал

някакъв висок мъж, при това зелен. Не наситено зелен — кожата му

имаше съвсем лек зеленикав оттенък, като светлината, отразена от

океана, а косата му бе бяла като сняг. На челото му се виеха два малки

елегантни рога.

— Госпожица Тереза Грей — каза Шарлот, представяйки я. — Това

е Рейгнър Фел, висш магьосник на Лондон. Господин Фел, госпожица

Грей. След като промърмори, че се радва да се запознае с него. Теса седна

на масата до Джем, диагонално на Фел, и се опита да не поглежда към

него. Ако най-характерното за Магнус бяха котешките му очи, то за Фел

това бяха рогата и цветът на кожата му. Тя не можеше да спре да се диви

на долноземците, особено на магьосниците. Защо всички имаха някакъв

отличителен белег, а тя нямаше?

— За какво ще си говорим днес, Шарлот? — точно казваше

Рейгнър. — Не мога да си представя, че си ме повикала тук, за да

обсъждаме тъмните дела в йоркширската пустош? Останах с

впечатление, че в Йоркшир не се случва нищо чак толкова интересно.

Нещо повече, останах с впечатление, че в Йоркшир няма нищо друго,

освен овце и мини.

— Значи не сте познавали семейство Шейд? — попита Шарлот. —

Магьосниците във Великобритания не са чак толкова много…

— Познавах ги. — Фел започна да разрязва бута в чинията си и Теса

видя, че той имаше допълнителна става на всеки от пръстите си.

Помисли си за госпожа Блек, с нейните издължени, завършващи с нокти

на хищник ръце, и я побиха тръпки.

— Шейд бе малко луд, бе вманиачен на тема часовникови

механизми и изобщо механизми. Смъртта им бе шокираща за

долноземците. Мълвата за нея се разнесе из общността и дори имаше

дискусии дали да има отмъщение или не, въпреки че до това не се

стигна.

Шарлот се наклони напред.

— Спомняте ли си сина им? Осиновения им син?

— Бях чувал за него. Семейство магьосници е нещо, което се среща

рядко. А такова, което осиновява човешко дете от приют за сираци, е още

по-рядко. Но никога не съм виждал момчето. Ние, магьосниците, живеем

вечно. Не е толкова необичайно да не се видиш с някого трийсет или

четирийсет години. Сега, когато знам какво е станало с детето, бих искал

да съм се срещал с него. Мислиш ли, че си струва да се издири кои са

истинските му родители?

— Разбира се, ако може да се установи. Всяка информация за

Мортмейн, до която се доберем, би могла да ни помогне.

— Искам да ви кажа, че той сам измисли името си — каза Фел. —

Прилича на име на ловец на сенки. Но е от имената, които би взел някой,

който има зъб на нефилимите и доста мрачно чувство за хумор. Морт

мейн. — Ръката на смъртта — обади се Джесамин, която се гордееше с

френския си.

— Това не трябва да учудва никого — каза Теса. — Ако Клейвът

просто му бе дал каквото иска — обезщетение, щеше ли всъщност да се

превърне в това, което е? И дали изобщо клуб „Пандемониум" щеше да

съществува?

— Теса… — започна Шарлот, но Рейгнър Фел й махна с ръка да

замълчи. Гледаше изненадано към Теса в другия край на масата.

— Ти си тази, която се превъплъщава, нали? — каза той. — Магнус

Бейн ми каза за теб. Каза ми също, че нямаш никакъв отличителен знак.

Теса преглътна и го погледна право в очите. Бяха очи, които

контрастираха с лицето му, бяха напълно обикновени за

необикновеното му лице.

— Не. Нямам никакви знаци.

Той се усмихна над вилицата си.

— Предполагам, че са търсили навсякъде.

— Сигурна съм, че Уил се е опитал — каза Джесамин отегчено.

Сребърните прибори на Теса издрънчаха върху чинията. Джесамин,

която мачкаше граха в чинията си с плоското на ножа, вдигна поглед,

когато Шарлот ужасено промълви:

— Джесамин!

Джесамин сви рамене.

— Е, добре, той си е такъв.

Фел се наведе отново над чинията си, усмихвайки се леко.

— Спомням си бащата на Уил. Беше голям донжуан. Жените не

можеха да му устоят. Докато не срещна майката на Уил, разбира се.

Тогава престана да се интересува от всички тях и отиде да живее в Уелс,

за да бъде с нея. Такъв чешит беше.

— Влюбил се е — каза Джем. — Не е толкова необичайно.

— Малко е да се каже, че се влюби — отвърна магьосникът със

същата лека усмивка. — По-скоро хлътна. Хлътна безразсъдно и си разби

главата. Винаги е имало мъже като него — за тях съществува само една

жена — или тя, или нищо.

Шарлот погледна към Хенри, но той се бе зареял в мислите си и

пресмяташе нещо — неизвестно какво — на пръсти. Беше облякъл

жилетка в розово и виолетово и върху ръкавите му имаше сос. Раменете

на Шарлот се отпуснаха и тя въздъхна:

— Добре — промълви. — Все пак са били много щастливи заедно.