Принц с часовников механизъм

разглеждаше книга с картинки, предназначена да й разкаже за всички

хора на земята. Имаше рус ловец на сенки, който приличаше на викинг,

мъж с тъмна кожа, сякаш халиф, току-що излязъл от илюстрациите на

книгата й " Хиляда и една нощ", и една индийка във великолепно сари,

украсено със сребърни руни. Бе седнала зад друга жена, която бе

обърнала глава и гледаше към тях. Бе облечена в елегантна копринена

рокля, а лицето й приличаше на това на Джем — същите деликатни и

красиви черти, същите очертания на очите и скулите, само че неговите

очи и коси бяха сребристи, а нейните — тъмни.

— Е, добре дошла тогава, госпожице Грей от Ню Йорк — рече

Консулът, който изглеждаше развеселен. — Изключително се радваме,

че се присъединявате към нас. Разбрах, че вече сте отговорили на доста

въпроси, свързани с лондонския Анклав. И бих искал да се надявам, че

няма да имате нищо против да отговорите на още няколко.

Теса устреми поглед към Шарлот и очите им се срещнаха.

Необходимо ли е?

Шарлот едва забележимо й кимна. Моля те.

Теса изправи рамене. Разбира се, щом ти ме молиш.

— Приближете се тогава към скамейката на Консула — рече

Консулът и Теса предположи, че той сигурно имаше предвид дългата

тясна дървена пейка, която се намираше пред катедрата. После додаде:

— Приятелите ви може да ви придружат.

Уил измърмори нещо под нос, но толкова тихо, че дори Теса не

можа да го чуе; тя тръгна надолу по стълбите и се отправи към

скамейката пред катедрата. Уил и Джем я съпровождаха. Уил вървеше от

лявата й страна, а Джем — от дясната. Тя неуверено се изправи пред

катедрата. Отблизо можеше да види, че Консулът имаше

предразполагащи сини очи, за разлика от Инквизитора, чиито очи бяха

сиви и мрачни като морето по време на буря.

— Инквизитор Уитлоу — обърна се Консулът към мъжа със сивите

очи. — Мечът на смъртните, ако не възразявате.

Инквизиторът се изправи и извади изпод мантията си огромно

острие. Теса го разпозна начаса. Бе дълго и матово, а ръкохватката му бе

във формата на разперени криле. Бе Мечът от Кодекса, този, който

държеше ангелът Разиел, докато се издигаше над езерото, същият този,

който бе дал на нефилима Джонатан, първият от всички ловци на сенки.

— Мелартак — произнесе тя, назовавайки меча по име.

Консулът взе меча и усмихнато погледна към нея.

— Виждам, че сте подготвена — каза той, приятно изненадан. —

Кой от вас я е обучавал? Уилям? Джеймс?

— Сама се обучаваше, сир — отвърна Уил, като разтягаше думите, а

гласът му прозвуча бодро и иронично, в контраст със строгата

атмосфера в залата. — Тя е много любознателна.

— Още едно основание да не бъде тук — разнесе се глас зад тях.

Нямаше нужда да се обръща, Теса познаваше този суров глас. Бе на

Бенедикт Лайтууд.

— Това е Съвет по отбрана — продължи той. Не трябва да

допускаме тук долноземци. Мечът на смъртните няма да ни помогне да

научим истината; тя не е ловец на сенки. Какъв е смисълът от

присъствието му тогава, както и от нейното впрочем?

— Спокойно, Бенедикт — Консулът Уейланд държеше меча без

никакво усилие, все едно изобщо не тежеше. Бе вперил изпитателен

поглед в Теса. Тя се почувства така, сякаш той можеше да чете по лицето

й и бе прочел страха в очите й. — Няма да ви нараним, малка магьоснице.

Съглашението го забранява.

— Не би трябвало да ме наричате магьосница — отвърна Теса. —

Нямам техните белези.

Почувства се доста особено поради това, че се налага да го повтори,

още повече че досега я бяха разпитвали само членове на Клейва, не и

самият Консул. Той бе висок и широкоплещест и от него се излъчваше

сила и авторитет. Точно тези сила и авторитет, които претендираше, че

притежава и Шарлот, и срещу които толкова негодуваше Бенедикт

Лайтууд.

— Каква сте тогава? — попита я той.

— И тя самата не знае — гласът на Инквизитора прозвуча сухо. —

Нито пък Мълчаливите братя.

— Да й разрешим да седне. И да изложи фактите, но показанията й

ще имат тежест наполовина колкото тази на ловците на сенки — рече

Консулът. След това се обърна към Брануел. — Впрочем. Хенри,

отстранявам те от разпита за известно време. Шарлот, моля те, остани.

Теса преглътна негодуванието си и седна в първата редица, като се

озова близо до Хенри, който гледаше напрегнато, а острата му коса бе

щръкнала непокорно нагоре. Джесамин също бе тук, в рокля от

бледокафява алпака*, изглеждаше отегчена и изнервена. Теса седна до

нея, Уил и Джем бяха от другата й страна. Джем бе непосредствено до

нея и тъй като седалките бяха тесни, можеше да усети топлината на

рамото му.

* Алпака — фина, мека и лъскава вълна. Използва се много рядко,

защото е доста скъпа. — Бел. Прев.

Първоначално заседанието на Съвета протичаше така, както и

предишните заседания на Анклава. Призоваха Шарлот да разкаже какво

си спомня за нощта, в която Анклавът атакува крепостта на вампира Де

Куинси, уби него и тези от привържениците му, които бяха там, а братът

на Теса, Нат, предаде доверието на Анклава и позволи на Магистъра,