Принц с часовников механизъм

рамото на Теса и я преметна през своето. Тя с облекчение се отдръпна

встрани; гърбът бе започнал да я наболява.

Това обаче не се хареса на Уил.

— Оставете ме — каза той с раздразнение. — Мога и сам.

Джем и Сирил се спогледаха, след това се отдръпнаха. Уил се

олюля, но остана изправен. Изправи глава, студеният вятър вдигна

потната му коса, полепнала по врата и челото, разроши я и я запрати в

очите му. Теса си спомни как стоеше на покрива на Института: „ Гледам аз

Лондон, това ужасно човешко творение на Бога. "

Той погледна към Джем. Очите му бяха по-сини от всякога, бузите

му пламтяха, а чертите на лицето му бяха ангелски. Той каза:

— Не трябваше да идваш и да ме измъкваш, сякаш съм някакво

дете. Освен това си прекарвах доста приятно.

Джем се обърна и го изгледа.

— Върви по дяволите — каза и го зашлеви през лицето. Уил полетя

назад, успя все пак да се задържи на краката си, но се опря върху

каретата, с ръка върху лицето. Устната му кървеше. Той гледаше слисано

Джем. — Сложи го в каретата — каза Джем на Сирил, после се обърна и

тръгна към червената врата. За да плати за покупката на Уил, помисли

си Теса. Уил продължаваше да се взира след него, а кръвта се стичаше по

устата му.

— Джеймс? — промълви той.

— Хайде — каза Сирил, без да е груб или невнимателен. Наистина

ужасно приличаше на Томас, помисли си Теса, докато отваряше вратата и

помагаше на Уил, а след това и на нея да се настанят. После извади една

носна кърпичка от джоба си и й я подаде. Тя бе топла и миришеше на

евтин одеколон. Теса се усмихна и му благодари, а той затвори вратата

на каретата.

Уил се бе сгушил в дъното на каретата, с ръце, свити пред тялото, и

полупритворени очи. По брадичката му се стичаше кръв. Тя се наведе

над него и притисна кърпичката до устната му; той протегна ръка, сложи

ръката си върху нейната и я задържа.

— Забърках пълна каша, нали?

— Страхувам се, че да — отвърна Теса, като се опитваше да не

забелязва топлината на ръката му върху своята. Дори и в тъмнината на

каретата очите му бяха сияйно сини. Какво бе казал Джем за красотата?

Красотата е жестока. Щяха ли хората да му прощават за всичко, ако бе

грозен? И помагаше ли му това в последна сметка да получи прошката

им? Не бе сигурна, но усещаше, че той правеше всичко това не защото

обичаше себе си твърде много, а защото се мразеше. Но тя не знаеше

защо. Той затвори очите си.

— Толкова съм уморен, Тес — каза. — Исках поне веднъж да

потъна в блаженство.

— Не това е начинът, Уил — тихо му отвърна тя. — Няма да

притъпиш болката, като си купуваш дрога.

Ръката му стисна нейните.

Вратата на каретата се отвори. Теса се дръпна бързо. Бе Джем,

лицето му бе като буреносен облак. Той хвърли бърз поглед към Уил,

тръшна се върху седалката, протегна ръка и почука върху тавана.

— Сирил, карай към къщи — извика той и след секунда каретата

започна да се отдалечава, клатушкайки се, в нощта. Джем протегна ръка

и дръпна завеската на прозореца. В тъмнината Теса пъхна кърпичката в

ръкава си. Тя бе напоена с кръвта на Уил.

Джем не каза нищо през целия път, докато се връщаха от

Уайтчапъл, само гледаше безизразно пред себе си, скръстил ръце. Свит в

ъгъла на каретата, Уил спеше, а върху устните му се бе появила лека

усмивка. Теса, която седеше срещу тях, не намираше какво да каже, за да

разчупи настъпилата тишина. Всичко това изобщо не бе в стила на Джем,

който винаги бе мил, сърдечен и жизнерадостен. Сега погледът му бе

празен, бе забил нокти в плата на униформата си, а раменете му бяха

сковани и напрегнати.

В момента, в който спряха пред Института, той отвори вратата и

скочи долу. Тя го чу да вика на Сирил, че трябва да помогне на Уил да се

прибере в стаята си, и после се втурна по стълбите, без да й каже дума.

Теса бе толкова втрещена, че само гледаше след него. След това се

премести към вратата. Сирил вече бе тук, протегнал ръка, за да й

помогне. Тя едва не се нарани, скачайки върху паважа, и втурвайки се

след Джем, крещейки името му. Но той вече бе влязъл в Института и

оставил вратата отворена, така че тя да може да влезе, и Теса

стремително се втурна навътре, хвърляйки бегъл поглед към Уил, за да

се увери, че Сирил му помага. Затича се нагоре по стълбите и изведнъж

млъкна — всички в Института спяха, а факлите с магическа светлина

едва тлееха.

Тя се приближи до стаята на Джем и почука; когато не получи

отговор, тръгна към местата, които той посещаваше най-често —

музикалната стая, библиотеката, но когато не го намери, се върна,

разстроена, в собствената си стая, и се приготви за лягане. Облече

нощницата си, изчетка роклята си и я закачи на закачалката, след това се

мушна между завивките на леглото си и впери поглед в тавана. Вдигна

от пода екземпляра на „ Ватек", който Уил й бе дал, но малката поема в

началото на книгата я накара да се усмихне и тя не можа да се

концентрира върху историята.

Бе истински разстроена. Бе изненадана от собственото си

страдание. Джем бе ядосан на Уил, не на нея. За първи път бе изгубил