Принц с часовников механизъм

няколко стъпала, но за разлика от другите стъпала наоколо тези бяха

пусти. Никой не седеше на тях. Джем бързо мина по тях, дръпна я нагоре

след себе си и похлопа силно на вратата.

Отвори им жена, облечена в дълга червена рокля, толкова

прилепнала по тялото й, че Теса хлъцна от изумление. Черната й коса бе

вдигната и прикрепена към главата със златни пръчици. Кожата й бе

невероятно бледа, очите й бяха очертани с антимон*, но отблизо си

личеше, че е бяла. Червената й уста с форма на дъга бе нацупена.

Ъгълчетата й се извиха надолу, когато видя Джем.

* Прах, който се използва за подчертаване на очите и веждите —

Бел. Прев.

— Не приемаме нефилими — каза тя.

Понечи да затвори вратата, но Джем бе вдигнал бастуна си;

острието изскочи от върха му и задържа вратата широко отворена.

— Не се безпокой — каза той. — Не сме тук по поръчение на

Клейва, а по частен въпрос.

Тя присви очи.

— Търсим един човек — каза той. — Един приятел. Заведи ни при

него и няма да те безпокоим повече.

Щом чу това, тя отметна глава назад и се засмя.

— Зная кого търсите — каза. — Тук има само един от вашия вид —

отдръпна се тя от вратата, свивайки презрително рамене. Острието на

бастуна на Джем се прибра със свистене и той се наведе, за да мине под

вратата, дръпвайки Теса след себе си.

Зад вратата имаше тесен коридор. Във въздуха се носеше тежка

сладникава миризма, подобна на миризмата, която се разнасяше от

дрехите на Джем, след като бе взел лекарствата си. Ръката й неволно

стисна неговата.

— Това е мястото, откъдето Уил купува за мен това… това, от което

се нуждая — прошепна той, навеждайки глава към ухото й толкова

близо, че устните му почти го докоснаха. — Затова си мисля, че може да е

тук…

Жената, която им отвори вратата, погледна назад през рамо, преди

да тръгне по коридора. На гърба на роклята си имаше цепка, през която

можеха да се видят краката й и края на дълга разклонена опашка на бели

и черни петна, подобно на люспите на змия. Тя е магьосница, помисли си

Теса и усети глухите удари на сърцето си. Рейгнър, Сестрите на мрака,

тази жена — защо всички магьосници изглеждаха толкова зловещо? С

изключение на Магнус, може би, но тя имаше усещането, че Магнус беше

изключение за много правила.

Коридорът отвеждаше към широка стая, стените на което бяха

боядисани в тъмночервено. От тавана се спускаха великолепни, изящно

изрисувани фенери, които хвърляха светли отражения върху стените.

Край стените бяха наредени легла, подобни на койки, като във

вътрешността на кораб. В центъра на стаята имаше широка кръгла маса.

Около нея бяха насядали няколко мъже, кожата им бе кървавочервена

като стените, а косите — подстригани късо. Ръцете им завършваха със

синьочерни животински нокти, отрязани късо, вероятно за да могат по-

лесно да отмерват, изсипват и смесват различните прахове и смеси,

разстлани пред тях върху масата. Праховете проблясваха на светлината

на лампите като разпаднали се на прах скъпоценности.

— Това свърталище на пушачи на опиум ли е? — прошепна Теса в

ухото на Джем.

Очите му с тревога оглеждаха стаята. Тя усещаше напрежението му,

пулсиращите като тупкащо сърчице на колибри вени под кожата му.

— Не — в гласа му се долавяше безпокойство. — Не точно. Това по-

скоро са демонски илачи и вълшебни прахове. Мъжете около масата са

ифрити. Магьосници без магьоснически умения.

Жената в червената рокля се бе навела над рамото на един от

ифритите. Двамата вдигнаха очи и погледнаха Теса и Джем, после

погледите им се спряха върху Джем. На Теса не й хареса начина, по който

го гледаха. Жената се усмихваше; погледът на мъжа бе пресметлив.

Жената се изправи и тръгна към тях с кръшна походка, бедрата й се

полюшваха ритмично под тесния сатен на роклята.

— Мадран каза, че имаме това, което търсиш, сребърно мое момче

— каза тя, прокарвайки червен нокът през лицето му. — Няма нужда да

се преструваш.

Джем рязко се отдръпна. Теса не го бе виждала толкова изнервен.

— Казах ти, че търсим един приятел — озъби й се той. — Нефилим.

Със сини очи и черна коса. — Гласът му се извиси: — Tahian zai zai na li?*

* Къде е той сега? (кит.). — Бел. Прев.

Тя го погледна за момент, след това поклати глава.

— Не бъди глупав — каза. — Останало ни е съвсем малко уни фен*,

когато свърши, ще умреш. Опитваме се да доставим още, но търсенето

напоследък…

* Сребърен прах (кит.). — Бел. Прев.

— Спестете ни опитите да продадете стоката си — каза Теса, която

внезапно се ядоса. Не можеше да издържа повече изражението на лицето

му, всяка дума бе за него като удар с камшик. Неслучайно Уил му бе

купувал отровите им. — Къде е приятелят ни?

Жената просъска нещо, сви рамене и посочи към едно от леглата,

закрепено към стената.

— Там.

Джем пребледня, а Теса се загледа нататък. Тези, които ги заемаха,

бяха толкова неподвижни, че първоначално бе помислила, че леглата са

празни, но сега, когато се загледа по-внимателно, откри, че всички легла