Принц с часовников механизъм

което си струва да притежаваш — хубавите, изтънчените, почтените и

благородни неща — са трудно постижими. — Той се наведе напред, по-

близо до нея. — Тя усети сладкия мирис на дрога, който се разнасяше от

него и миризмата на кожата му под нея. — Означава и нещо друго, също

така.

Теса преглътна.

— И какво е то?

— Красотата е жестока.

Тя погледна надолу към ръцете му. Слаби, изящни, умели ръце, с

ниско изрязани нокти и белези около ставите. Имаше ли нефилим, който

да няма белези?

— Тези думи имат особен смисъл за теб, нали? — тихо попита тя. —

Тези мъртви езици. Защо е това?

Той се бе привел към нея, така че тя усещаше топлия му дъх върху

бузата си.

— Не съм напълно сигурен — каза той. — Но все пак мисля, че е

свързано с тяхната яснота. Гръцкият, латинският, санскрит съдържат

чистата истина, преди да натоварим нашите езици с толкова ненужни

думи. — Но кой е твоят език? — отново тихо попита тя. — Този, с който

си израснал?

Устните му помръднаха:

— Израснал съм, говорейки английски и мандарин — каза той. —

Баща ми говореше английски и недотам добре китайски. Когато се

преместихме в Шанхай, стана още по-зле. Тамошният диалект е почти

неразбираем за някой, който говори мандарин.

— Кажи нещо на мандарин — каза Теса, усмихвайки се.

Джем бързо произнесе нещо, което прозвуча сякаш множество

придихателни гласни и съгласни се бяха устремил заедно нанякъде,

гласът му се издигаше и снишаваше мелодично:

— Ni hen piao Jiang.

— Какво каза?

— Казах, че кичур от косата ти е паднал. Ето тук — каза той,

протегна ръка и отмахна падналия кичур зад ухото й. Теса усети как

кръвта се качи в страните й и запламтяха. — Трябва да внимаваш — каза

той, бавно отдръпвайки ръката си, а пръстите му се плъзнаха по бузата

й. — По теб не трябва да има нищо, за което неприятелят да може да те

сграбчи.

— О, да, разбира се. — Теса хвърли поглед към прозореца и залепна

за него. Жълтеникавата мъгла продължаваше да виси над улиците, но

вече се виждаше много по-добре. Бяха в някакъв тесен проход, но

достатъчно широк все пак за лондонските стандарти. Въздухът бе

мръсен, натежал от въглищен прах и пропит от мъгла, а улиците бяха

пълни с хора. Мръсни, облечени в дрипи, те се бяха натъркаляли край

стените на паянтовите постройки, очите им гледаха към каретата, както

очите на гладни кучета следят движението на кокал. Теса видя една

жена, загърната в шал, в едната й ръка висеше кошница с цветя, а в един

от ъглите на шала, усукан около раменете й, бе увито бебе. Очите му бяха

затворени, а кожата бледа като пресечено мляко; имаше вид на болно

или мъртво. Босоноги деца, мръсни като бездомни котета, играеха на

улицата; жени бяха насядали една до друга пред вратите на къщите,

очевидно бяха пияни. Мъжете изглеждаха още по-зле; бяха се отпуснали

край стените на къщите, облечени в мръсни, кърпени палта, с шапки на

главите, изразът на безнадеждност върху лицата им бе като надпис,

издълбан върху надгробен камък.

— Богатите лондончани от Мейфеър и Челси обичат да правят

среднощни обиколки в райони като този — каза Джем, а в гласа му

прозвучаха горчиви нотки, нетипични за него. — Наричат това „разходка

из бордеите“.

— Не спират ли, за да помогнат по някакъв начин?

— Повечето от тях — не. Просто гледат, за да могат, когато се

приберат след това вкъщи, да разказват на гостите си, докато пият чай,

как са видели истински обирджии, които преджобват пияници, улични

момичета, които се пробват в професията, проститутки аматьорки или

треперещи Джимита. Повечето от тях никога не слизат от каретите или

омнибусите си.

— Какво е треперещ Джими?

Джем я погледна с печалните си сребристи очи.

— Треперещ, дрипав просяк — отвърна той. — Някой, който

изглежда така, сякаш умира от студ.

Теса си помисли за дебелата хартия, залепена върху пукнатините

на стъклата в апартамента им в Ню Йорк. Но тя все пак имаше стая, легло

и леля Хариет, която да й прави супа и чай върху малката кухненска

печка. Бе щастливка.

Каретата спря край един не особено привлекателен ъгъл. От

отворената врата на кръчмата отсреща струеше светлина и осветяваше

тълпата пияници, които сновяха по улицата, върху раменете на някои от

тях се бяха облегнали жени, в рокли с крещящи цветове, изпоцапани и

мръсни, а лицата им бяха наплескани с руж. Някъде някой пееше

"Жестоката Лизи Уикърс"*.

* Популярна улична балада от Викторианската епоха. — Бел. Прев.

Джем я хвана за ръка.

— Не мога да те покрия с магически прах, така че мунданите да не

те виждат — каза той. — Затова дръж главата си сведена надолу и не

изоставай от мен.

Теса изкриви устни в нещо като усмивка, но не отдръпна ръката си.

— Вече го каза.

Той се наведе към нея и прошепна в ухото й. Дъхът му я накара да

потрепери.

— Това е много важно.

Той протегна ръка към вратата и я отвори. После скочи върху

паважа и й помогна да слезе, дръпвайки я към себе си. Теса хвърли

поглед към двата края на улицата. Улови равнодушните погледи на

няколко души от тълпата, но повечето хора изобщо не ги забелязваха. Те

се упътиха към някаква врата, боядисана в червено. Пред нея имаше