Принц с часовников механизъм

бяха заети. Някои се бяха излегнали настрани, с ръце, провесени към

пода и с разперени пръсти; повечето лежаха по гръб, с отворени очи,

взирайки се в тавана или в леглото над тях.

Без да отрони дума Джем закрачи през стаята, а Теса го последва.

Когато се приближиха до леглата, тя осъзна, че не всички, лежащи в тях,

бяха хора. Можеха да се видят сини, виолетови, червени и зелени кожи;

зелени коси, дълги и оплетени като мрежа от зелени водорасли, се

стелеха върху мръсна възглавница; пръсти с остри животински нокти се

вкопчваха в дървената рамка на леглото, сякаш някой стенеше. Някой се

изкикоти тихо и безнадеждно, звук, който бе по-тъжен и от плач; друг

глас повтаряше за стотен път детско стихотворение:

Портокали и лимони -

камбаната на "Свети Клемънт " говори.

Кога ще ми платиш? —

Камбаната на Олд Бейли* кънти.

Когато стана богат! —

камбаните на Шордич ехтят.

* Сградата на Централния углавен съд на Лондон, — Бел. Прев.

— Уил — прошепна Джем. — Бе спрял пред една от койките и се

подпираше на нея, сякаш краката отказваха да му служат повече.

Върху койката лежеше Уил, омотан в тъмно старо одеяло. Беше

облечен само с панталони и риза; коланът с оръжията му висеше на

гвоздей. Краката му бяха боси, а очите — полупритворени, синьото им

едва прозираше изпод бордюра от тъмни мигли. Косата му, мокра от пот,

бе полепнала по челото, страните му бяха огненочервени и трескави.

Гърдите му се надигаха и спускаха на пресекулки, сякаш му бе трудно да

си поема дъх.

Теса протегна ръка и сложи опакото на ръката си върху челото му.

— Джем — тихо каза тя. — Трябва да го отведем оттук.

Мъжът в леглото до тях все още пееше. Всъщност той не бе точно

мъж. Тялото му бе късо и усукано, босите му крака завършваха в двойно

разцепени копита.

И кога ще стане това? —

камбаната на Степни изтрещя.

Откъде да знам сега! —

на Бау камбанарията запя.

Джем продължаваше да се взира в Уил, без да помръдне. Сякаш се

бе вцепенил. Лицето му бе на червени и бели петна.

— Джем! — прошепна Теса. — Моля те. Помогни ми да го изправим

на крака. — Когато Джем отново не се помръдна, тя протегна ръка, хвана

Уил за рамото и го разтресе.

— Уил, Уил, събуди се, моля те.

Уил простена и се обърна, обгръщайки с ръце главата си. Той е

ловец на сенки, помисли си тя, метър и осемдесет, целият в мускули, бе

твърде тежък, за да го вдигне. Освен ако…

— Ако не ми помогнеш — обърна се Теса към Джем, — кълна се, че

ще се превъплътя в теб и ще го вдигна. И тогава всички ще видят как

изглеждаш в рокля. — Тя го прониза с поглед. — Разбираш ли какво ти

казвам?

Той бавно вдигна поглед към нея. Не изглеждаше особено

развълнуван от идеята, че ифритите ще го видят в рокля; по всичко

изглеждаше, че дори не я вижда. За първи път виждаше сребърните му

очи угаснали.

— Ще го направиш ли? — каза той и се пресегна към койката, хвана

Уил за ръката и рязко го дръпна към себе си, така че главата му се удари

в страничните перила на леглото.

Уил простена и отвори едното си око.

— Пуснете ме.

— Помогни ми — каза Джем, без да я поглежда, и те измъкнаха Уил

от леглото. Той едва не падна, ръката му се плъзна към Теса, за да се

задържи, когато Джем се пресегна към колана с оръжията му върху

гвоздея.

— Кажете ми, че не сънувам — прошепна Уил, заравяйки нос в

шията й. Теса подскочи. Кожата й гореше. Устните му докоснаха шията й.

Бяха нежни, както си ги спомняше.

— Джем — отчаяно промълви Теса и Джем я погледна; навиваше

колана на Уил около своя и по всичко изглеждаше, че не бе чул и дума от

това, което Уил каза. Коленичи, за да обуе обувките на Уил, след това се

изправи, за да хване парабатая си за ръката. Уил сякаш бе очарован от

това.

— О, колко добре — промълви той. — Тримата отново сме заедно.

— Млъкни — каза Джем.

Уил се изкикоти.

— Карстерс, имаш ли някакви мангизи? Друсан съм и съм напълно

гроги.

— Какво

каза той? — озадачена бе Теса.

— Иска да платя за дрогата му — в гласа на Джем се долавяше

напрежение. — Хайде. Ще го отведем до каретата, а след това ще се

върна да платя.

Вече бяха стигнали до вратата, когато Теса чу гласа на мъжа с

двойно разцепените копита, който се носеше зад тях, слаб и висок, сякаш

някой надуваше тръстиково стебло. Гласът се извиси в кикот:

Приближава се една свещ — да освети леглото,

приближава се една брадва — да ти отсече главата.

* * *

Дори мръсният въздух на Уайтчапъл им се стори чист след

окадения и пропит от дрога въздух на това свърталище за опиум. Теса

едва не се спъна, докато слизаха по стълбите. За тяхна радост каретата

ги чакаше готова за тръгване и Сирил бързо скочи от мястото си и се

спусна към тях, а върху широкото му открито лице се четеше

загриженост.

— Добре ли е? — попита той, хвана ръката на Уил, провесена върху