Принц с часовников механизъм

— Каквото и да стане с тези уроци, може ли да ви видя пак?

Уил се бе изправил на крака, но Улси Скот все още изучаваше Теса,

сложил ръка под брадичката си, сякаш гледаше експонат в

природонаучен музей. Той изобщо не изглеждаше така, както Теса си бе

представяла, че може да изглежда водачът на глутницата на

върколаците. По всяка вероятност бе малко над двайсетте, висок и

ужасно слаб, с руса коса, стигаща до раменете. Бе облечен с кадифено

сако, бричове до коленете и дълъг кашмирен шал с пейсли десен*. Тъмен

монокъл закриваше бледозеленото му око. Приличаше на рисунките,

които бе виждала в „ Пънч“ на тези, които наричаха себе си "естети"

* Изящен десен с мотив на малки цветя, групирани във форма,

наподобяваща индийски шишарки, и разположени на различни места

върху повърхността на плата. Първоначално е използван в Индия при

печатането кашмирени шалове в червено и черно. Наименованието му

произлиза от името на шотландския град Пейсли, където са се

произвеждали платове, подобни на индийските. — Бел. Прев.

— Възхитително — каза той накрая. — Шарлот, настоявам те да

останат, докато разговаряме. Каква очарователна двойка са. Виж само

как тъмната му коса подчертава бледата й кожа.

— Благодаря — отвърна Теса, а гласът й прозвуча няколко октави

по-високо, отколкото обикновено. — Господин Скот много сте мил, но

между мен и Уил няма нищо. Не знам какво сте чули…

— Нищо! — заяви той, настанявайки се върху един стол увивайки

шала около врата си. — Абсолютно нищо, уверям ви, само че

изчервяването ви опровергава думите ви. А сега елате насам и седнете.

Не е необходимо да се притеснявате от мен. Шарлот, кажи да донесат

чай, моля те. Ужасно съм жаден.

Теса погледна към Шарлот, която сви рамене, сякаш искаше да

каже, че нищо не може да се направи. Теса бавно седна. Уил също седна.

Тя не поглеждаше към него, и как би могла, когато Улси Скот им се

хилеше, сякаш знаеше нещо, което тя не знаеше.

— А къде е младият господин Карстерс? — попита той. —

Възхитително момче. Цветът му е толкова интересен. И е толкова

талантлив цигулар. Аз, разбира се, съм слушал самия Гарсен* в

Парижката опера, а след него всичко ти се струва като въглищен прах,

раздиращ тъпанчето на ушите ти. Колко жалко, че е болен.

* Жул Гарсен (1830-1869) — френски цигулар, диригент и

композитор — Бел. Прев.

Шарлот, която бе пресякла стаята, за да позвъни на Бриджет, се

върна и седна, събирайки полите на роклята си.

— Всъщност точно за това исках да говоря с вас.

— О, не, не — незнайно откъде той бе извадил майоликова кутия* с

която махна към Шарлот.

* Майолика — разновидност на керамиката. Изделията от

майолика се произвеждат от естествено оцветена лекотопима глина и

се декорират с калаена глазура. — Бел. Прев.

— Никакви сериозни разговори, преди да съм получил чая си и

преди да запуша, моля те. Египетска пура? — той й поднесе кутията. —

Тези са най-фините, които могат да се намерят.

— Не, благодаря — Шарлот бе леко ужасена от идеята да пуши

пура; и наистина, трудно бе човек да си представи подобно нещо и Теса

усети как Уил, зад нея, тихичко се смее. Скот сви рамене и се приготви да

запуши. Майоликовата кутия бе хитроумно измислено малко пособие с

отделение за пурите, които бяха завързани в снопче с копринена лента.

Имаше нови и стари клечки кибрит и място за изтърсване на пепелта. Те

наблюдаваха как върколакът с видимо облекчение дръпна от пурата си

и сладкият аромат на тютюн изпълни стаята.

— А сега — каза той, — Шарлот, скъпа, кажи ми как си? Как е вечно

потъналият ти в размисли съпруг? Все още ли е така погълнат от

тайнствените си взривяващи се открития.

— Понякога — каза Уил — от тях дори се очаква

да се взривяват.

На вратата се почука и Бриджет влезе с подноса за чай, спестявайки

на Шарлот необходимостта да отговори. Тя постави чаения сервиз върху

инкрустираната масичка между столовете, оглеждайки се с

безпокойство.

— Съжалявам, госпожо Брануел, Мислех, че трябва да сервирам за

двама. — Няма нищо Бриджет — отвърна Шарлот, без да отдава особено

внимание на това. — Ще ти позвъня, ако имаме нужда от още нещо.

Бриджет направи реверанс и излезе, хвърляйки любопитен поглед

към Улси Скот, докато излизаше. Той не й обърна внимание. Вече бе

налял мляко в чашата си и погледна укорително към домакинята.

— О, Шарлот!

Тя го погледна смутено.

— Да?

— Щипката за захар — мрачно каза Скот, с глас достоен да

отбележи трагичната смърт на едно познанство. — Сребърна е.

— О! — сепна се Шарлот. Среброто, спомни си Теса, бе опасно за