като обсесия. Иска да заличи вида ви от лицето на земята, като
възнамерява да започне от Англия, а след това продължи нататък. Много
търпелив и методичен маниак. Най-лошият вид — той се облегна назад в
стола си и въздъхна. — До мен
вълци, непринадлежащи към никоя глутница, които нелегално работели
за него нещо, за което им плащал доста добре. Парадират с парите си
пред останалите вълци от глутницата и предизвикват омразата им. Не
знаех за дрогата.
— С нейна помощ ще могат да работят за него ден и нощ, докато
паднат от изтощение или дрогата не ги убие — каза Уил. — Няма лек,
който да те спаси от пристрастяването към нея. То е смъртоносно.
Жълто-зелените очи на върколака срещнаха неговите.
— Този
Джеймс Карстерс, нали? Но той е жив.
— Джеймс оцелява, защото е ловец на сенки и защото използва
минимално количество, при това колкото е възможно по-рядко.
Независимо от това обаче дрогата в последна сметка ще го убие. —
Гласът на Уил бе убийствено равен.
— Така значи — небрежно подметна върколакът. — Надявам се, че
Магистърът, изкупувайки дрогата, няма да предизвика дефицита й.
Уил пребледня. Бе ясно, че тази мисъл не го бе спохождала. Теса се
обърна към него, но той вече бе скочил на крака, устремен към вратата.
Тя се хлопна зад гърба му с трясък.
Шарлот се намръщи.
— За бога, той тръгна към Уайтчапъл — каза тя. — Беше ли
необходимо това, Улси? Мисля, че стреснахте горкото момче, без да е
необходимо.
— Малко предвидливост няма да е излишна — каза Скот. —
Приемах брат си като даденост, преди Де Куинси да го убие.
— Де Куинси и Магистърът не се различават по своята
безжалостност — каза Шарлот. — Ще ни помогнете ли?
— Ситуацията е наистина отвратителна — отбеляза Скот. — За
съжаление ликантропите, които не са членове на глутницата ми, не са
под мое предводителство.
— Дали не можете да изпратите
информация за това къде работят или какво правят, ще ни е от полза.
Клейвът ще ви бъде много благодарен.
— О, Клейвът — каза Скот, сякаш бе отегчен до смърт. — Много
добре. А сега, Шарлот, да поговорим за теб.
— О,
сигурна в това, обърна чайничето със запарката. То се удари в масичката
с удовлетворителен трясък и от него се изля гореща течност. Скот скочи
с вик, отмятайки шала на безопасно разстояние.
Шарлот се изправи, суетейки се.
— Улси, скъпи — каза тя, слагайки ръка върху рамото му, —
оказахте ни
античен
търпение да видите…
11
Дива ярост
Джеймс Томсън, "Градът на ужасяващата нощ"