Принц с часовников механизъм

купи имение в околността. Местните хора обикновено с радост споделят

всичко, което знаят, а в случаите, когато това не е така, някое и друго

заклинание за убеждаване им помага да погледнат на нещата от моята

гледна точка.

Изглежда, семейство Херондейл почти не общува с местните хора.

Независимо от това или може би именно поради това за тях се носят

много слухове. По всичко изглежда, че те не са собствениците на

имението Рейвънскар, а се грижат за него по договорка с истинския му

собственик — Аксел Мортмейн, разбира се. Мортмейн не е някой от тези

хора, а богат индустриалец, притежаващ имение, което рядко

навестява; не съм се натъкнал досега на никакви слухове за някаква

връзка между него и семейство Шейд, за съществуването на които тук

отдавна са забравили. Самите Херондейл са обект на множество

любопитни предположения. Знае се, че са имали дете, което е починало, и

че Едмънд, когото видях веднъж, започнал да пие и се увлякъл по хазарта;

най-вероятно е проиграл дома им в Уелс, след което, поради окаяното им

положение, собственикът на имението в Йоркшир им предложил да се

нанесат в него. Това се случило преди две години.

Всичко това се потвърди този следобед, когато, наблюдавайки

имението от разстояние, ме стресна появата на едно момиче. Веднага

разбрах коя би могла да бъде. Бях я виждал да влиза и излиза от къщата,

а и приликата й с брат й Уил, както вече казах е очебийна. Тя дойде при

мен, искайки да знае защо шпионирам семейството й. Не изглеждаше

ядосана, поне в началото, а по-скоро обнадеждена: „Брат ми ли ви прати?

— попита тя. — Чували ли сте нещо за него?"

Беше направо сърцераздирателно, но аз познавам Закона и й казах

само, че брат й е добре и иска да знае дали са в безопасност. Това я ядоса и

тя каза, че би било по-добре, ако той сам се погрижи за тяхната

безопасност и се върне при тях. Каза също, че не смъртта на сестра й

(знаете ли за тази сестра?), а това, че Уил ги е изоставил, е съсипало

баща й. Оставям вие да прецените дали да предадете това на младия

господин Херондейл, тъй като ми се струва, че по-скоро може да навреди,

отколкото да помогне.

Когато заговорих с нея за Мортмейн, тя стана по-разговорлива и

каза, че е приятел на семейството, които се намесил и им предложил да

заживеят тук, когато останали на улицата. Докато говореше, започнах

да разбирам начина на мислене на Мортмейн. Той знае, че Законът

забранява нефилимите да се намесват в живота на ловците на сенки,

които са избрали да напуснат Клейва, и че поради това те ще избягват