Принц с часовников механизъм

Теса започна да потърква ръцете си, облечени в ръкавици, за да ги

стопли, и въздъхна. Не знаеше какво да мисли. Не бе история за

прелъстяване или вероломство, както си бе представяла, но и не

показваше Уил в най-прекрасна светлина.

— Софи каза, че се е омъжила — каза тя. — Татяна. Току-що се е

върнала от сватбено пътешествие на континента.

— Сигурен съм, че е същата глупачка, както някога — гласът на

Уил прозвуча сънено. Той дръпна завеската и наоколо се възцари

тъмнина. Теса можеше да чуе дишането си, да усети топлината на Уил,

който седеше срещу нея. Вече разбираше защо една благовъзпитана

млада дама не биваше да пътува сама в карета с джентълмен, който не е

обвързан с нея. В това имаше нещо особено интимно. Тя, разбира се,

отдавна бе нарушила правилата относно това как би трябвало да се

държи една благовъзпитана млада дама.

— Уил — отново каза тя.

— Дамата има още въпроси. Долавям го в интонацията й. Никога ли

не се изморяваш да задаваш въпроси, Тес?

— Не и преди да съм получила отговорите, които ме интересуват

— отвърна тя. — Ако магьосниците са кръстоска между демон и човек,

какво би се получило, ако единият от родителите е ловец на сенки?

— Един ловец на сенки никога няма да допусне това да се случи —

категоричен бе Уил.

— Но в Кодекса се казва, че повечето магьосници са резултат от…

от изнасилване — каза Теса, а гласът й сякаш се препъна в уродливата

дума, — или когато демони, които могат да променят формата си,

приемат облика на някого, когото обичаш и те съблазнят, служейки си с

измама. Джем ми каза, че кръвта на ловците на сенки винаги има

доминиращо значение. Съгласно Кодекса, децата на ловец на сенки и

върколаци или феи са винаги ловци на сенки. Защо да не може

ангелската кръв у ловците на сенки да заличи демонското и да създаде…

— Не може да създаде нищо — Уил открехна завеската на

прозореца. — Детето ще се роди мъртво. Винаги става така. Потомството

на демон и ловец на сенки ще е нежизнеспособно — и той погледна към

нея в слабата светлина. — Защо искаш да знаеш тези неща?

— Искам да разбера каква съм — каза тя. — Предполагам, че съм

някаква комбинация, която не се е срещала преди. Част от феи или част

от…

— Идвало ли ти е наум да се превъплътиш в някой от родителите

си — попита Уил. — В майка си или в баща си? Така ще можеш да

проникнеш в спомените им…

— Идвало ми е, разбира се. Мислила съм за това. Само, че не

разполагам с нищо от майка ми или от баща ми. Всичко, което бе

опаковано в куфарите ми за пътуването, бе изхвърлено от Сестрите на

мрака.

— А ангелът с часовников механизъм на верижката? — попита Уил.

— Не беше ли той на майка ти?

Теса поклати глава.

— Опитах. Но… но не можах да намеря нищо от нея в него. Толкова

отдавна е мой, че всичко, което е било нейно, най-вероятно се е изпарило

като вода.

Очите на Уил заблестяха в сянката.

— Може би си момиче с часовников механизъм. Може би си

направена от бащата на Мортмейн, а сега Мортмейн търси начин и той

да сътвори такова съвършено копие на живота, защото всичко, което

успява да създаде досега, са само тези ужасни чудовища. Може би това,

което бие в гърдите ти, е сърце, направено от метал.

Теса си пое дъх, усещайки как й се завива свят. Гласът й прозвуча

тихо, но убедително.

— Не — категорична бе тя. — Забравяш, че помня детството си.

Механичните създания не се променят и не растат. А и това не обяснява

и способностите ми.

— Знам — каза Уил с усмивка, която проблесна в тъмнината. —

Исках само да видя дали ще успея да те убедя.

Теса го погледна спокойно.

— Аз не съм някой, който няма сърце.

В каретата вече бе много тъмно, за да може да различи нещо, но

усети, че той пламна. Преди, обаче, Уил да успее да каже каквото и да

било, каретата внезапно спря. Бяха пристигнали.

12

Маскарадът

Заклех се да не мразя и сторих го дори.

Омразата погребах в незнайни дълбини.

От мъртвото й бреме щастлив се отървах.

Сега съм толкова освободен и чист, че ме е страх

от радостта безумна да не полетя…

Но ето идва брат й, кат утринна слана

попари мойте мисли за полет през нощта.

Алфред, лорд Тенисън, "Мод"

Сирил бе спрял каретата пред вратите на имението в сянката на

огромно дъбово дърво. Извънградската къща на семейство Лайтууд в

Чезуик, както подобаваше на подобна къща, бе солидна постройка в

паладиански стил, с извисяващи се колони и множество стълбища.

Сиянието на луната правеше всичко да изглежда като вътрешност на

мидена черупка. Камъкът, от който бе направена къщата хвърляше

сребърни отблясъци, а портата, ограждаща имота, лъщеше като мазут. В

къщата не се виждаше нито една светлина — мястото бе тъмно и тихо

като гроб, около него се простираше обширна площ, стигаща до един

меандър на Темза долу, тъмен и безлюден. Теса вече се чудеше дали не

бяха направили грешка, като бяха дошли тук.

Докато слизаше от каретата и й помагаше да слезе след него, Уил