Принц с часовников механизъм

иначе правата му тъмна коса започваше да се къдри. Имаше нещо във

влажната му коса, в къдриците около слепоочията му, от което сърцето й

се сви. — Ти си добра актриса, а и познаваш брат си — каза той. — Имам

ти пълно доверие.

Тя изненадано го погледна.

— Така ли?

— Освен това — продължи той, без да отговаря на въпроса й, — в

случай че нещо се обърка, аз ще съм там. Дори и да не ме виждаш, Теса, аз

ще съм там. Запомни това.

— Добре — наклони тя глава встрани. — Уил?

— Да?

— Има и трета причина, заради която не искаше да събудиш

Шарлот и да й кажеш какво смитаме да правим, нали?

Той присви сините си очи.

— И каква е тя?

— Това, че все още не знаеш дали това е просто глупав флирт от

страна на Джесамин или нещо по-дълбоко и тъмно. Пряка връзка с моя

брат и с Мортмейн, например. И ако е второто, то ще разбие сърцето на

Шарлот.

Някакъв мускул потрепна в ъгълчето на устните му.

— И защо трябва да ме е грижа, ако е така? Ако е толкова глупава,

че да се привързва към Джесамин…

— Грижа те е — отвърна Теса. — Ти не си безчувствен къс лед, Уил.

Видях те как се вълнуваш за Джем, видях те как гледаше Сесили. Имал си

и друга сестра, нали?

Той я погледна внимателно.

— И какво те кара да мислиш, че съм имал… че имам още една

сестра?

— Джем ми каза, че тя вероятно е мъртва. — Ти каза: "Сестра ми е

мъртва". Но Сесили е повече от жива. Това ме кара да си мисля, че си

имал сестра, която е починала. И тя не е Сесили.

Уил пое дълбоко дъх.

— Умна си.

— Умна съм и съм права или съм умна и не съм права?

Уил се зарадва, че маската скрива лицето му.

— Ела — каза той. — Две години по-голяма от мен. И Сесили, три

години по-малка. Това са сестрите ми.

— И Ела…

Уил отклони поглед, но тя все пак успя да види болката в очите му.

Значи Ела бе мъртва.

— Каква бе тя? — попита Теса, спомняйки си колко благодарна бе,

когато Джем я попита същото за Нат. — Каква бе Ела? А Сесили, какво

момиче е тя?

— Ела бе много грижовна — каза Уил. — Като майка. Би направила

всичко за мен. А Сесили бе малка лудетина. Беше само на осем, когато си

тръгнах. Не мога да кажа дали още е същата, но бе като Кати в " Брулени

хълмове". Не се страхуваше от нищо и искаше всичко. Биеше се като

дявол и ругаеше като продавачка на пазара — в гласа му се усещаха

радост, възторг и… любов. Никога не го бе чувала да говори така някого,

освен за Джем.

— Мога ли да те попитам… — започна тя.

Уил въздъхна.

— Ще ме попиташ независимо дали искам или не.

— Ти самият имаш по-малка сестра — каза тя. — Какво толкова

направи на сестрата на Гейбриъл, че да те мрази толкова?

Той се почувства неловко.

— Сериозно ли говориш?

— Да — отвърна тя. — Принудена съм да прекарвам много време с

братята Лайтууд и Гейбриъл със сигурност те презира. Счупил си ръката

му. Ще се чувствам по-спокойно, ако знам защо.

Уил поклати глава и прокара ръце през косата си.

— Мили боже — каза той. — Сестра им — името й, впрочем е

Татяна; кръстена е на близка приятелка на майка й, която била рускиня

— беше на дванайсет, мисля.

— Дванайсет? — ужаси се Теса.

Уил въздъхна.

— Виждам, че може би вече си решила какво се е случило — каза. —

Ще се почувстваш ли по-спокойно, когато разбереш, че аз също бях на

дванайсет? Татяна… си внуши, че е влюбена в мен. По начина, по който го

правят малките момичета. Вървеше след мен, кикотеше се и надзърташе

иззад колоните, за да ме зяпа.

— Всички тези глупави неща, които правим, когато сме на

дванайсет.

— Това бе първото коледно парти в Института, на което

присъствах — каза той. — Семейство Лайтууд също бяха дошли в цялото

си великолепие. Татяна беше със сребърни панделки в косата. Носеше

някаква малка книжка, с която не се разделяше. Но тази вечер я изтърва

някъде. Аз я намерих забутана в облегалката на едно от канапетата. Това

бе дневникът й. Бе изпълнен с поеми, посветени на мен — цветът на

очите ми, сватбата, която ще имаме. Беше написала Татяна Херондейл

върху него.

— Звучи много мило.

— Бях в гостната, но се върнах в балната зала с дневника. Елиз

Пенхалоу точно бе свършила да свири на спинета. Изправих се до нея и

започнах да чета дневника на Татяна.

— О, Уил, не може да бъде.

— Може — каза той. — Бе римувала „Уил" с „мил“, като "Дали Уил,

моят мил, някой ден ще узнае, как денем и нощем за него мечтая?" На

това трябваше да се сложи край.

— Какво се случи?

— О, Татяна избяга от стаята, обляна в сълзи, а Гейбриъл скочи

върху сцената и се опита да ме удуши. Гидеон просто стоеше там със

скръстени ръце. Може би си забелязала, че това е всичко, което

обикновено прави.

— Предполагам, че Гейбриъл не е успял — каза Теса. — Да те

удуши, имам предвид.

— Не и преди да успея да му счупя ръката — с облекчение отвърна

Уил. — Ето това е всичко. Затова ме мрази. Унижих сестра му пред

всички, а това, което той не иска да забележи, е, че унижих и него. Той си

мислеше, че лесно ще ме победи. Вече бях започнал с тренировките, а и

го чух да ме нарича "почти мундан" зад гърба. Така че му дадох да се

разбере — счупих ръката му, имам предвид. Звукът бе далеч по-приятен

в сравнение с този от блъскането на Елиз по клавишите.