Принц с часовников механизъм

привлякоха и телата им се доближиха толкова плътно едно към друго, че

между тях не бе останал и милиметър разстояние.

Той се наведе и допря бузата си до нейната. Усещаше дъха му в

ухото си и потреперваше при всяка негова дума.

— Исках да направя това — каза той — във всяка минута на всеки

час от всеки ден, с който съм бил с теб, от деня, в който те срещнах. Но ти

знаеш това. Знаеш го, нали?

Тя го погледна и устните й учудено се разтвориха.

— Да знам какво? — каза тя и Уил, с въздишка на поражение, я

целуна.

Устните му бяха меки, толкова меки. Беше я целувал и преди, лудо

и отчаяно, а вкусът бе на кръв, но сега бе различно. Този път го правеше

бавно и без да бърза, сякаш й говореше тихо, казвайки й, докосвайки с

устни устните й, това, което не бе могъл да й каже с думи. После сякаш

прокарваше линия, докосвайки устните й с мигли; тези целувки бяха

дълги, като ударите на сърцето, и всяка от тях й казваше, че е

невероятна, неповторима, желана. Теса не можеше да издържа повече да

държи ръцете си далеч от него. Тя ги протегна, за да обхване шията му,

да зарови пръсти в тъмната коприна на косата му, да усети пулса му с

дланите си.

Той я държеше здраво в прегръдките си, докато устните му

съсредоточено изучаваха нейните. Те имаха вкус на лимонада, бяха

сладки и горещи. Движението на езика му, когато го прокара леко по

устните й, накара цялото й тяло да потрепери; краката й се подкосиха и

тя усети как я изгаря някакъв вътрешен огън. Жадуваше да го притегли

към себе си — той бе толкова нежен, толкова невероятно нежен, и

въпреки това можеше да усети колко силно я желае по треперенето на

ръцете му, по биенето на сърцето му, близо до нейното. Някой, когото не

го бе грижа за нея, със сигурност не би проявил толкова нежност. Всичко

в нея, което се разтрошаваше на парчета всеки път, когато погледнеше

към Уил през последните седмици, започна да се съединява и да

зараства. Чувстваше се така, сякаш всеки момент щеше да полети.

— Уил — прошепна тя. Толкова силно искаше да го усеща до себе

си, че усети болка. Бе пареща болка, която тръгваше от стомаха й, караше

сърцето й да бие лудешки, ръцете й да потъват в косата му, а кожата й да

пламти. — Уил, няма нужда да внимаваш толкова. Няма да се счупя.

— Теса — простена той, но тя усети колебанието в гласа му.

Лекичко захапа устните му, предизвиквайки го, което спря дъха му.

Ръцете му се обвиха около талията й, притискайки я до себе си, той

сякаш загуби самоконтрол и стана по-настойчив. Целувките им ставаха

все по-страстни и по-страстни, сякаш искаха да вдишат другия, да го

изпият, да го погълнат целия. Теса чуваше собствените си тихи стонове;

усещаше как Уил я притиска назад, назад към перилата така, че би

трябвало да я заболи, но не я болеше; ръцете му бяха върху корсажа на

роклята на Джесамин и мачкаха изящните рози от плат. Теса чу като в

просъница как топката на стъклената врата изщрака; тя се отвори, а те

все още бяха вкопчени един в друг, сякаш нищо друго нямаше значение.

Разнесоха се гласове и някой отбеляза неодобрително:

— Казах ти, Едит. Ето какво се случва, когато пиеш от розовите

питиета. — После вратата отново се затвори и Теса чу отдалечаващи се

стъпки. Тя се откъсна от Уил.

— О, небеса — промълви, останала без дъх. — Колко унизително…

— Не ме е грижа — той отново я привлече към себе си, завирайки

нос в шията й, лицето й бе горещо, а кожата му — студена. Устните му се

приближиха до нейните.

— Теса…

— Продължаваш да повтаряш името ми — промърмори тя. Бе

опряла ръка върху гърдите му, възпирайки го, но нямаше представа

колко дълго можеше да продължи това. Тялото й искаше неговото.

Времето бе спряло и нищо друго сякаш нямаше значение. Съществуваше

само този момент, само Уил. Никога не бе изпитвала подобно нещо и се

запита дали Нат изпитваше това, когато бе пиян.

— Обичам името ти. Обичам да слушам как звучи — той сякаш

също бе пиян, устата му бе върху нейната, докато говореше, така че

усещаше движението на устните му. Тя вдиша дъха му. Телата им си

пасваха великолепно, не можеше да не го забележи; с белите копринени

обувки на ток на Джеси тя бе малко по-ниска, отколкото бе в

действителност, трябваше само леко да наклони глава, за да го целуне.

— Трябва да те помоля нещо. Трябва да знам…

— А, ето къде сте били — разнесе се глас откъм балконската врата.

— Много зрелищно изпълнение, ако мога така да се изразя.

Те отскочиха един от друг. На вратата, с дълга димяща цигара

между тънките кафяви пръсти — Теса не бе чула звука от отварянето на

вратата — бе застанал Магнус Бейн.

— Нека позная — каза Магнус, изпускайки кълбо дим. Димът

образува бяло облаче с формата на сърце, което се изкриви, докато се

отдалечаваше, разширявайки се и извивайки се, така че сърцето вече не

се различаваше. — Изпили сте онази лимонада?

Теса и Уил, застанали един до друг, се спогледаха. Теса бе тази,

която се обади първа.

— Да. Нат ми я донесе.

— В нея имаше малко магически прах — каза Магнус. Бе целият в

черно, без никакви други украшения, освен тези на ръцете му. Върху

всеки от пръстите му имаше пръстен със скъпоценен камък с различен