Принц с часовников механизъм

— Трябва да те помоля нещо. Трябва да знам...

— А, ето къде сте били — разнесе се глас откъм балконската врата. — Много зрелищно изпълнение, ако мога така да се изразя.

Те отскочиха един от друг. На вратата, с дълга димяща цигара между тънките кафяви пръсти — Теса не бе чула звука от отварянето на вратата — бе застанал Магнус Бейн.

— Нека позная — каза Магнус, изпускайки кълбо дим. Димът образува бяло облаче с формата на сърце, което се изкриви, докато се отдалечаваше, разширявайки се и извивайки се, така че сърцето вече не се различаваше. — Изпили сте онази лимонада?

Теса и Уил, застанали един до друг, се спогледаха. Теса бе тази, която се обади първа.

— Да. Нат ми я донесе.

— В нея имаше малко магически прах — каза Магнус. Бе целият в черно, без никакви други украшения, освен тези на ръцете му. Върху всеки от пръстите му имаше пръстен със скъпоценен камък с различен цвят; лимонено жълт цитрин, зелен нефрит, червен рубин, син топаз. — От този, който намалява задръжките и те кара да правиш неща — той деликатно се покашля, — които при други обстоятелства не би правил.

— О! — рече Уил. А след това пак: — О! — Гласът му бе тих. Той се обърна и се наведе над перилата. Теса почувства как започва да се изчервява.

— Сгасюиз*, показвате доста голяма част от прелестите си — игриво каза Магнус, сочейки към нея със запалената си цигара. Тои11е шопде зиг 1е Ъакоп**, както казват на френски — добави той, показвайки към огромната тераса пред себе си. — Още повече, че в момента наистина се намираме на балкон.

* Благодаря (исп.). — Бел. Прев.

** Всички на балкона (фр.). — Бел. Прев.

— Остави я на мира — каза Уил. Теса не можеше да види лицето му; бе навел главата си. — Тя не знаеше какво пие.

Теса скръсти ръце, но осъзна, че това още повече засили проблема с деколтето и отново ги отпусна.

— Това е рокля на Джесамин, а тя е наполовина колкото мен — сопна се тя. — Никога не бих излязла в този вид при нормални обстоятелства.

Магнус повдигна вежди.

— Превърнала си се отново в себе си, значи? Кога започна действието на лимонадата?

Теса преглътна. Чувстваше се унизително, че я бяха сварили да се целува с Уил; че стоеше пред Магнус облечена така, че ако леля й я видеше, би паднала мъртва — въпреки, че част от нея искаше Магнус да си тръгне и тя да продължи да целува Уил.

— Какво правите тук самият вие, ако мога да попитам? — нелюбезно се нахвърли тя върху него. — Откъде разбрахте, че сме тук?

— Имам си източници — каза Магнус, пускайки кълба дим. — Помислих си, че няма начин да не сте някъде наоколо. Партитата на Бенедикт Лайтууд се славят като опасно място. Когато чух, че сте тук...

— Достатъчно добре екипирани сме, за да се справим с опасността — каза Теса.

Погледът на Магнус се задържа върху деколтето й.

— Виждам — каза той. — Въоръжени до зъби, както мога да се уверя. — Изпушил цигарата си, той я метна през перваза на балкона. — Един от ратаите на Камила бил тук и познал Уил. Изпрати ми съобщение, но щом един от вас вече е бил разпознат, какво ви гарантира, че това няма да се случи отново? Време е да изчезвате оттук.

— Какво те е грижа дали ще си тръгнем или не? — беше Уил, все още свел глава, гласът му бе глух.

— Ти си ми длъжник — каза Магнус, гласът му бе суров. — Очаквам да си получа дълга.

Уил се обърна към него. Теса бе изненадана от изражението на лицето му. Изглеждаше зле и имаше измъчен вид.

— Трябваше да се сетя.

— Можеш да избираш приятелите си, но не и спасителя си — шеговито отбеляза Магнус. — Ще тръгваме ли най-после? Или предпочитате да останете тук, за да се възползвате от случая? Можете да продължите с целуването и след като се върнете в Института.

Уил се намръщи.

— Измъкни ни оттук.

Котешките очи на Магнус заблестяха. Той щракна с пръсти и върху тях внезапно се изсипа дъжд от синкави искри. Теса се напрегна, очаквайки те да изгорят кожата й, но усети само полъха на вятър край лицето си. Косата й се изправи, когато някаква странна енергия премина по нервите й. Чу задъханото дишане на Уил. и те се озоваха на една от каменните пътечки в градината, недалеч от изкуственото езеро, а огромната къща на Лайтууд, безмълвна и тъмна, се извисяваше над тях.

— Е — каза Магнус отегчено, — не беше толкова трудно, нали?

Уил го погледна, но в погледа му не се забелязваше благодарност.

— Магия — измърмори той.

Магнус разтвори ръце. Между тях пукаше и се извиваше синкава енергия, подобна на мълния.

— А безценните ви руни, да не би да са нещо по-различно? Те не са

ли магия?

— Тихо — каза Теса, изгубила търпение. — Корсетът болезнено притискаше ребрата й и тесните обувки на Джесамин стягаха пръстите й като в менгемета. — Замълчете и двамата. Струва ми се, че идва някой.