Принц с часовников механизъм

Остатъкът от деня бе изпълнен с напрежение, докато ловците на сенки се подготвяха за срещата с Нат вечерта. Този ден не се храниха заедно в трапезарията, тъй като всички имаха много работа — трябваше да прегледат и почистят оръжията си, да подготвят униформите си и да разгледат картата на града, докато Бриджет, напявайки мрачни балади, сновеше нагоре и надолу по коридорите, разнасяйки подноси със сандвичи и чай.

Ако не бе поканата на Софи да дойде и да хапне нещо, Теса нямаше да сложи нищо в устата си целия ден; гърлото й се бе свило от напрежение и тя едва успя да преглътне няколко халки.

Ще се видя с Нат тази вечер, помисли си тя, вперила поглед в огледалото, докато Софи, коленичила в краката й, завързваше обувките й — мъжки обувки от скривалището на Джесамин.

И след това ще го предам.

Спомни си за деня, в който Нат бе лежал в скута й в каретата след партито в дома на Де Куинси и начина, по който бе изкрещял името й и се бе вкопчил в нея, когато се бе появил, брат Енох. Чудеше се каква част от това бе просто театър. Нямаше съмнение, че бе ужасен — зарязан от Мортмейн, мразен от Де Куинси и оказал се в ръцете на ловците на сенки, на които нямаше основание да вярва.

Бе му казала, че може да се довери на ловците на сенки, но той не я бе послушал. Бе в очакване на това какво ще му предложи Мортмейн. Нещо повече, искаше да разполага с нея, с Теса. Не се интересуваше от нищо друго. Всичките тези години, прекарани заедно с нея, времето, което ги бе свързало толкова плътно, че тя си мислеше, че са неразделни, не означаваха нищо за него.

— Не тъжете, госпожице — каза Софи, изправяйки се и отупвайки ръце. — Той не е... искам да кажа, той не заслужава това.

— Кой не заслужава това?

— Брат ви. Нали за него мислите?

Теса присви очи подозрително.

— Знаеш за какво си мисля, защото имаш Зрението ли?

Софи се засмя.

— Не, за бога. Изписано е на лицето ви. Винаги имате това изражение, когато мислите за господаря Натаниъл. Само че той е калпав човек, госпожице, и не заслужава толкова да го мислите.

— Той ми е брат.

— Това не значи, че сте като него — решително каза Софи. — Някои просто са си родени такива и туй то.

Някакво вироглаво дяволче сякаш накара Теса да попита:

— А какво ще кажеш за Уил? И за него ли мислиш, че е роден лош? Беше казала, че е очарователен и същевременно отровен като змия.

Софи повдигна изящните си като арки вежди.

— Господарят Уил без съмнение е пълна загадка.

Преди Теса да отвърне, вратата се отвори и на прага й застана Джем.

— Шарлот ме изпрати да ти дам... — започна той, но не можа да продължи, взрян в Теса.

Тя се погледна. Панталони, обувки, риза, жилетка. Беше наистина странно усещане да си облечен в мъжки дрехи — бяха тесни на места, където тя не бе свикнала дрехите да са тесни, и широки на други; усещаше сърбеж, но това едва ли обясняваше изражението върху лицето на Джем.

— Аз. — Джем се бе изчервил, червенината бе заляла лицето му чак до яката. — Шарлот ме изпрати да ти кажа, че те чакаме в гостната — каза той. След това се обърна и бързо излезе от стаята.

— О, боже — озадачено каза Теса. — Какво беше това?

Софи се усмихна едва забележимо.

— Погледнете се в огледалото и ще разберете.

Теса се погледна. Бе се изчервила, помисли си тя, косата й падаше разбъркано върху ризата и жилетката й. Ризата бе ушита така, сякаш щеше да я носи жена, защото не я стягаше в гърдите, както се бе страхувала, че може да се окаже; но независимо от това бе тясно прилепнала, заради по-дребната фигура на Джеси. Панталоните също бяха прилепнали, каквато бе модата. Тя наклони глава. Имаше нещо неблагопристойно в това, нямаше съмнение. Мъжът не би трябвало да вижда формата на краката на жената или извивките на бедрата й. Имаше нещо в облеклото на мъжете, което я караше да се чувства не толкова мъж, колкото... разсъблечена.

— Господи — каза тя.

— Именно — отвърна Софи. — Но не се притеснявайте. Ще ви стоят по-добре, когато се превъплътите и освен това. той ви харесва всякак.

— Аз. ти наистина ли. искам да кажа, мислиш ли, че ме харесва?

— И още как — отвърна Софи невъзмутимо. — Трябваше да видите как ви гледа, когато си мислеше, че не го виждате. Или как гледа, когато някоя врата се отвори, и колко е разочарован, когато на прага й не сте застанали вие. Господарят Джем не е като господаря Уил. Той не може да крие чувствата си.

— А ти не си ли... — Теса търсеше точната дума. — Софи, ти не си ли... не си ли ми ядосана?

— Защо да съм ви ядосана? — веселите нотки в гласа на Софи сякаш бяха изчезнали и сега гласът й прозвуча предпазливо неутрално.

Изпадна в доста неловка ситуация, Теса, помисли си тя.

— Помислих си, че имаше някакъв момент, когато го гледаше с възхищение. Това е всичко. Нямах предвид нищо друго, Софи.

Софи мълча доста дълго, така че Теса си помисли, че е ядосана или дори по-лошо, ужасно наранена. Най-после тя каза: