Принц с часовников механизъм

— Имаше момент, когато аз. аз наистина му се възхищавах. Той беше толкова внимателен и мил, както никой друг мъж, когото познавам. И толкова очарователен, когато го погледнеш, а и свиренето му. — тя поклати глава и тъмните й къдрици се разтърсиха. — Само че той изобщо не се интересува от мен. С нито една дума или жест не ми е показал, че споделя възторга ми, въпреки че никога не е бил невнимателен.

— Софи — тихо каза Теса. — Ти винаги си била повече от слугиня, откакто съм тук. Ти си добър приятел. Никога не бих направила нещо, което би могло да те нарани.

Софи погледна към нея.

— Харесвате ли го?

— Мисля — предпазливо отвърна Теса, — че го харесвам.

— Добре — въздъхна Софи. — Той заслужава това. Заслужава да бъде щастлив. Господарят Уил винаги е бил звездата, която свети по-силно, този, който привлича вниманието. докато Джем е пламъкът, който гори равномерно; непоколебим и честен. Той може да ви направи щастлива.

— И на теб няма да ти е неприятно?

— Да ми е неприятно? — Софи поклати глава. — О, госпожице Теса, много мило от ваша страна, че ви е грижа за това, какво си мисля, но не е така. Няма да ми е неприятно. Моята симпатия към него, а това е всичко, което е имало, момичешката ми симпатия охладня и се превърна в приятелство. Мечтата ми е само той и вие да сте щастливи.

Теса бе изумена. Толкова се бе притеснявала как се чувства Софи, а излиза, че тя нямаше нищо против. Какво се бе случило, след като Софи бе плакала за това, че Джем е болен в нощта, когато бяха избягали от моста „Блекфрайърс”? Да не би.

— Излизаш ли с някого? Сирил или.

Софи изви очи.

— О, милостиви боже, смили се над нас. Първо Томас, сега Сирил. Кога най-после ще престанете да се опитвате да ме омъжите за първия срещнат?

— Трябва да има някой...

— Няма никой — решително каза Софи, изправяйки се и обръщайки Теса към огледалото. — Готово. Сега скрийте косата си под шапката и ще бъдете образец на джентълмен.

Теса направи това, което Софи й каза.

Когато Теса влезе в библиотеката, малката група ловци на сенки — Джем, Уил, Хенри и Шарлот, всички в униформите си — бяха седнали около една маса, върху която бе поставено малко продълговато устройство от месинг. Хенри оживено жестикулираше, сочейки го, гласът му се извисяваше.

— Ето върху това — казваше той — работя сега. Много подходящо е за този случай. Предназначението му е да функционира като оръжие срещу механичните убийци.

— Тъпо, колкото впрочем е и самият Нат Грей — каза Уил. — Само че главата му не е пълна със зъбчати колела, Хенри. Той е човек.

— Възможно е да доведе със себе си някое от онези същества. Не сме сигурни, че няма да дойде в компанията на някое от тях. Ако не с друг, то може би поне с онзи механичен кочияш на Мортмейн.

— Мисля, че Хенри има право — каза Теса и всички извиха глави и я погледнаха. Джеймс отново се изчерви, само че не толкова силно и този път я възнагради с нещо като усмивка; погледът на Уил се плъзна нагоре и надолу по тялото й, без да бърза.

После каза:

— Изобщо не приличаш на момче. Приличаш на момиче, преоблечено в мъжки дрехи.

Тя не бе сигурна дали той каза това с одобрение или неодобрение или пък се отнасяше с безразличие към този факт.

— Не се опитвам да заблудя никого, освен случайните минувачи — ядосано отвърна тя. — Нат знае, че Джесамин е момиче. А дрехите ще ми стоят по-добре, когато се превъплътя в нея.

— Може би трябва да го направиш още сега — каза Уил.

Теса му хвърли гневен поглед, след това затвори очи.

Беше по-различно да се превъплътиш в някого, в когото вече си се превъплъщавал. Не й бе необходимо да държи нещо, което е принадлежало на Джесамин или се е намирало близо до нея. Беше като да затвориш очи и да протегнеш ръка към гардероба, за да напипаш някоя позната дреха и да я измъкнеш оттам. Тя протегна ръка за

Джесамин вътре в себе си и се обгърна с облика й; усещайки въздуха, което минаваше през белите й дробове, когато гръдният й кош се сви, косата й се изплъзна изпод шапката и се посипа по лицето й като вълни царевична свила. Тя отново я скри под шапката и отвори очи.

Всички бяха вперили очи в нея. Джем бе единственият, който й се усмихна, когато тя премигна срещу светлината.

— Невероятно, наистина — каза Хенри. Ръката му докосваше леко предмета върху масата.

Теса, която се почувства неспокойно заради множеството очи, вперени в нея, се приближи към масата.

— Какво е това?

— Това е... адското устройство, изобретено от Хенри — каза Джем. — Идеята му е да разруши устройствата, които карат механичните създания да функционират.

— Завърта се ето така — и Хенри показа как трябва да се завърти долната половина на нещото в едната посока, а горната — в другата посока. — След това се хвърля. Добре е да се улучи такова място в автоматона, където то да се прикрепи. Предназначението му е да разстрои работата на механизма в тялото на автоматона и да направи така, че той да се разпадне на части. Може обаче да нарани и вас, въпреки че не сте механични създания, така че не трябва да се бавите, след като бъде активирано. Имам само две, ето защо.