Той подаде едното на Джем, а другото на Шарлот, която го взе и го закачи на колана си с оръжия, без да каже дума.
— Изпратихте ли вече съобщението? — попита Теса.
— Да. Сега очакваме отговор от брат ти — отвърна Шарлот. Тя разгъна един свитък върху масата, подпирайки ъглите му с медни зъбчати колела от някаква част, която Хенри бе оставил. — Това тук — каза тя — е карта, която показва къде, според твърденията на Джесамин, се срещат обикновено. Това е склад на "Минсинг Лейн'' някъде около "Лауър Темз Стрийт". Някога е било фабрика за опаковане на чай на едро, която след това е банкрутирала.
— "Минсинг Лейн" — каза Джем. — Центърът на търговията с чай. Както и на търговията с опиум. Много вероятно е Мортмейн да разполага със склад там — той прокара тънкия си пръст върху картата, очертавайки прилежащите улици: "Ийстчийп”, „Грейсчърч Стрийт“, "Лауър Темз Стрийт*, "Сейнт Суитинс Лейн". — Странно място за Джесамин, все пак — каза той. — Тя винаги си е мечтала за романтика, да бъде представена в двора и да вдигне косата си нагоре за танци. А не за тайни срещи в някакъв опушен склад на пристанището.
— Направи това, което винаги е искала да направи — каза Теса — Ожени се за човек, който не е ловец на сенки.
Устните на Уил се изкривиха в нещо като усмивка.
— Ако бракът й бе действителен, щеше да ти е зълва.
Теса сви рамене.
— Не изпитвам лоши чувства към Джесамин. Тя заслужава нещо по-добро от брат ми.
— Всеки заслужава нещо по-добро от него — Уил се пресегна под масата и извади оттам някакъв пакет, увит в плат. Той го разстла върху масата, като внимаваше за картата. Вътре имаше няколко дълги и тънки оръжия, върху всяко от които проблясваше руна, издълбана в острието.
— За малко да забравя, бях разпоредил на Томас да поръча това преди няколко седмици. Току-що пристигнаха. Тези тънки кинжали са много подходящи за нанасяне на удари по механичните създания.
— Въпросът е — каза Джем, вдигайки един от кинжалите и пробвайки острието му — как, когато Теса влезе вътре за срещата с Нат, да го наблюдаваме, без да бъдем забелязани? Трябва да сме готови и да се намесим начаса, особено ако видим, че той става подозрителен.
— Трябва да пристигнем първи и да се скрием някъде, каза Уил. — Това е единственият начин. И ще слушаме внимателно какво ще каже Нат.
— Принципно не приемам идеята Теса да бъде принуждавана да говори с него — промърмори Джем.
— Тя се справя много добре; бях свидетел на това. Освен това е по -вероятно той да се отпусне, ако се чувства в безопасност. Дори и да го хванем и Мълчаливите братя да се опитат да изследват мозъка му, Мортмейн може да е заповядал да му поставят блокажи, така че ще отнеме време те да бъдат премахнати.
— Мисля, че Мортмейн е сложил блокажи и на Джесамин — каза Теса. — Не мога да се докосна до мислите й, когато става въпрос за важни неща.
— В такъв случай вероятността да го е направил с Нат е още по-голяма — каза Уил.
— Това момче е доста лабилно — каза Хенри — и ще ни каже всичко, което поискаме. А ако не го направи, имам едно устройство...
— Хенри! — Шалот бе сериозно обезпокоена. — Нали не работиш върху устройство за изтезаване?
— Ни най-малко. Наричам го дезориентир. Излъчва вибрации, които влияят на човешкия мозък и той престава да различава истината от измислицата — Хенри с гордо изражение протегна ръка към кутията си. — Той просто ще изпее всичко, което е в мозъка му, без да го е грижа за последствията.
Шарлот предупредително вдигна ръка.
— Не точно сега, Хенри. Ако трябва да използваме. дезориентира върху Нат Грей, това все пак ще стане, когато го доведем тук. А сега да се концентрираме върху това как да стигнем до склада преди Теса. Това не е толкова далеч, предлагам Сирил да ни заведе там, а след това да се върне за Теса.
— Нат ще разпознае каретата на Института — възрази Теса. — Джесамин ходи на срещите с Нат пеша. И аз ще отида пеша.
— Ще се изгубиш — каза Уил.
— Няма да се изгубя — отвърна Теса, сочейки към картата. — Не е толкова сложно. Ще завия наляво по "Грейсчърч Стрийт" после ще продължа по „Ийстчийп" и ще пресека "Минсинг Лейн".
Последва разправия с Джем, който за учудване на Теса взе страната на Уил и се противопостави на това тя да се разхожда сама из улиците. В последна сметка решиха Хенри да закара каретата до „Минсинг Лейн“, а Теса да върви пеша, като Сирил я следва на известно разстояние, в случай че се загуби в многолюдния, мръсен и шумен град. Тя се съгласи, свивайки рамене; предпочиташе да не се карат повече, а и нямаше нищо против Сирил.
— Никой не каза нищо за това — каза Уил, — че отново ще оставим Института без нито един ловец на сенки, който да го охранява.
Шарлот нави картата, която изшумоля лекичко.
— Кого предлагаш да си остане вкъщи, вместо да помага на Теса?
— Не казах, че някой трябва да остане вкъщи — снижи глас Уил. — Но Сирил ще е с Теса. Софи е преминала само частично обучение, а Бриджет...