Принц с часовников механизъм

Теса погледна към Софи, която седеше тихо в един ъгъл на библиотеката и изглежда не бе чула Уил. Междувременно от кухнята се разнесе гласът на Бриджет, която пееше поредната ужасяваща балада:

Но дългия си нож със острието прободе Джон на своя брат сърцето.

Кръвта потече като из ведро.

И каза Джон на Уилям за добро:

Дълбока раната е, ще кърви, копринената риза си свали, от край до край на две я раздери, стегни добре раненото сърце и рукналата кръв ще спре.

— В името на Ангела — каза Шарлот, — трябва да направим нещо, преди да ни е подлудила напълно.

Преди някой да успее да отговори, нещо изтропа по прозореца. Теса толкова се стресна, че отстъпи крачка назад. В същото време из целия

Институт се разнесе пронизително звънтене; бе звукът на сигналната камбана на входа. Шарлот каза нещо на Уил, което бе заглушено от звънтенето, и той излезе от стаята, а Шарлот я прекоси, плъзна прозореца нагоре, за да го отвори и хвана нещо, което кръжеше във въздуха.

После се обърна, държейки в ръка някакво пърхащо парче хартия; то приличаше на бяло птиче, ъглите му потрепваха от вятъра. Косата й се развяваше и Теса си спомни колко млада е Шарлот.

— Предполагам, че е от Нат — каза Шарлот. — Неговото съобщение за Джесамин.

Тя го подаде на Теса, която разкъса кремавия пергамент по дължина, нетърпелива да го отвори.

Теса вдигна очи.

— От Нат е — потвърди тя. — Съгласен е да се срещне с Джеси на обичайното място при залез-слънце. — Теса възкликна тихо, когато разпознавайки, че е била прочетена, бележката внезапно лумна в пламък, който не бе горещ, и постепенно започна да се смалява, докато в дланта й не остана само ивица черна пепел.

— Това ни дава още малко време — каза Хенри. — Ще отида да кажа на Сирил да приготви каретата.

Той погледна към Шарлот, сякаш очакваше одобрението й, но тя само кимна, без да го погледне. Хенри въздъхна и излезе от стаята, като едва не се сблъска на прага с Уил, който точно се връщаше, следван от някакъв човек в пътническо наметало. За момент Теса се запита дали това не бе някой от Мълчаливите братя, но в следващия момент посетителят свали качулката си и тя видя познатите пясъчноруси къдрави коси и зелени очи.

— Гидеон Лайтууд? — изненадано каза тя.

— Сега вече Институтът няма да остане без ловец на сенки — каза Шарлот и пусна в джоба си картата, която държеше.

Софи бързо се изправи и замръзна, не знаеше какво да направи или да каже в присъствието на най-големия син на фамилията Лайтууд, когато не бяха в залата за тренировка. Гидеон огледа стаята. Както всеки друг път, зелените му очи бяха невъзмутимо спокойни. Уил, застанал зад него, бе пълен негов контраст — той потрепваше от енергията, която извираше в него, независимо че просто стоеше на мястото си.

— Извикахте ме — каза той и Теса осъзна, че гледайки към нея той всъщност вижда Джесамин — и ето ме тук, въпреки че не знам за какво съм ви.

— За да обучавате Софи, разбира се — отвърна Шарлот. — И за да наглеждате Института, докато ни няма. Имаме нужда от пълнолетен ловец на сенки, който освен това да е и с вашата квалификация.

Всъщност Софи предложи да извикаме вас.

— Колко дълго ще отсъствате?

— Два-три часа. Няма да е цялата нощ.

— Добре. — Гидеон започна да разкопчава наметалото си. Обувките му бяха покрити с прах, а косата му изглеждаше така, сякаш бе излязъл без шапка на студения вятър. — Баща ми би казал, че това е полезен опит, който ще ми е от полза, когато оглавя тава място.

Уил измърмори нещо под носа си, което прозвуча като "какво нахалство”. След това погледна към Шарлот, която енергично заклати глава към него.

— Възможно е един ден Институтът да е във ваши ръце — каза тя на Гидеон меко. — Във всеки случай сме благодарни за помощта ви. Така или иначе, всички ловци на сенки носят отговорност за Института. Това е нашата резиденция, нашия Идрис, далеч от дома.

Гидеон се обърна към Софи.

— Готова ли сте за обучението?

Тя кимна. Те напуснаха стаята на групи — Гидеон и Софи се отправиха към залата за тренировки, а останалите тръгнаха към стълбището. Скръбният вой на Бриджет продължаваше да се разнася и Теса чу как Гидеон казва нещо на Софи за него, а след това Софи му отговаря, преди да са се отдалечили толкова, че тя да не ги чува повече.