Принц с часовников механизъм

— Във всеки случай, не и аз — отвърна Бенедикт. — Мортмейн не е толкова глупав, не и по отношение на вас, във всеки случай. Искаше аз да оглавя Института, за да го атакува право в сърцето. Но това бе само един от многобройните му планове, една нишка от мрежата му. Много отдавна очаква това. Той ще завладее Клейва. И ще се добере до теб — погледът му се спря на Теса.

— Какво възнамерява да прави с мен? — попита Теса.

— Не знам — отвърна Бенедикт с лукава усмивка. — Знам само, че през цялото време се интересуваше дали си добре. Бе толкова загрижен и така се вълнуваше, както би се вълнувал младоженец.

— Каза, че ме е създал. Какво е имал предвид? — отново попита

Теса.

— Нямам никаква представа. Грешите, ако смятате, че съм му бил доверен приятел.

— Да — каза Уил, — вие двамата едва ли имате много общо, като

изключим склонността ви към жени демони и към порока.

— Уил — сопна му се Теса.

— Нямах предвид теб — отвърна Уил, явно изненадан. — Имах предвид клуба „Пандемониум“.

— Ако сте свършили с намеците си — каза Бенедикт, — бих искал да изясня нещо на сина си. Гидеон, трябва да ти е ясно, че ако продължиш да подкрепяш Шарлот Брануел, повече не си добре дошъл в дома ми. Неслучайно е казано, че човек не бива да залага само на един кон.

Вместо отговор Гидеон вдигна ръце пред гърдите си, сякаш се канеше да се моли. Но ловците на сенки не се молеха и Теса бързо съобрази какво възнамеряваше да прави — да махне сребърния пръстен от пръста си. Пръстен, който бе като този на семейство Карстерс, само че върху този можеха да се видят пламъци. Пръстенът на семейство Лайтууд. Той го остави в ъгъла на бащиното си бюро и се обърна към брат си.

— Гейбриъл — каза той. — Ще дойдеш ли с мен?

Зелените очи на Гейбриъл блестяха от ярост.

— Знаеш, че не мога.

— Можеш — протегна ръка Гидеон към брат си. Бенедикт бе вперил поглед в тях. Бе леко пребледнял, сякаш внезапно бе осъзнал, че може да загуби не само единия си син, но и двамата. Ръката му се бе вкопчила в ъгъла на бюрото, кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Теса не можеше да спре да се взира в тази част от китката му, която се откриваше изпод ръкава му. Тя бе много бледа и бе набраздена от черни кръгообразни белези. Започна да й се повдига от вида им и стана от стола си. Само Шарлот все още седеше на мястото си, строга и неумолима, както винаги.

— Гейбриъл, моля те — каза Гидеон. — Ела с мен.

— Кой ще се грижи за татко? Какво ще кажат хората за семейството ни, ако и двамата го изоставим? — отвърна Гейбриъл, а в гласа му се долавяха горчивина и отчаяние. — Кой ще се грижи за имуществото, мястото ни в Съвета...

— Не знам — отвърна Гидеон. — Но не е необходимо да си ти. Законът.

Гласът на Гейбриъл потрепери.

— Семейството е преди Закона, Гидеон — за момент очите му не можеха да се откъснат от тези на брат му; след това той отклони поглед, направи няколко крачки и застана до Бенедикт, ръката му бе върху облегалката на стола на баща му.

Бенедикт се усмихна; бе излязъл победител поне в това. Шарлот се изправи, високо вдигнала брадичка.

— Ще се видим отново утре в заседателната зала, Бенедикт. Надявам се знаеш какво трябва да направиш — каза тя и излезе от стаята, последвана от Гидеон и Теса. Уил, застанал на прага, се поколеба за момент, загледан в Гейбриъл, но когато другото момче не отвърна на погледа му, той сви рамене и тръгна след останалите, затваряйки вратата след себе си.

Пътуваха обратно към Института, без да разговарят помежду си, а дъждът плющеше в прозорците на каретата. Шарлот няколко пъти се опита да поведе разговор с Гидеон, но той мълчеше, вперил поглед в неясните очертания на улиците, по които минаваха. Теса не можеше да каже дали бе ядосан, дали съжаляваше за постъпката си, или изпитваше облекчение. Изглеждаше невъзмутим, както винаги, дори и когато Шарлот му каза, че за него винаги ще има стая в Института и че те просто не могат да изразят благодарността си за това, което бе направил. Най-после, когато каретата изтрополя по „Странд”, той каза:

— Мислех, че Гейбриъл ще дойде с мен. Щом разбере за Мортмейн...

— Все още не може да го проумее — каза Шарлот. — Дай му време.

— Как научи? — Уил погледна заинтригувано към Гидеон. — Ние едва преди малко разбрахме какво се е случило с майка ви. А Софи каза, че ти нямаш представа.

— Разпоредих на Сирил да достави две бележки — каза Шарлот. — Една за Бенедикт и една за Гидеон.

— Пъхна я в ръката ми, без баща ми да види — каза Гидеон. — Успях да я прочета, малко преди да се появите.

— И избра да й повярваш? — попита Теса. — Толкова бързо.

Гидеон погледна към измития от дъжда прозорец. Устните му бяха

здраво стиснати.

— Версията на баща ми за смъртта на майка ни никога не ми се е струвала убедителна. Тази ми се видя по-логична.