Принц с часовников механизъм

Все пак имаше нещо, което бе различно. Когато погледна към Уил сега, вече не изпита болка.

Уил я видя и й се усмихна през косата, развяваща се край лицето му. Посегна да я отмахне.

— Това е нова рокля, нали? — каза той, когато тя слезе долу по стълбите. — Не е от роклите на Джесамин.

Тя кимна и спокойно зачака той да изплюе нещо саркастично за нея, за Джесамин или за роклята, или пък и за трите.

— Отива ти. Странно е, че сивото може да направи очите ти да изглеждат сини, но е факт.

Тя изненадано го погледна, но преди да направи нещо повече от това да отвори уста и да го попита дали се чувства добре, каретата се приближи, изтрополявайки край ъгъла на Института, а на капрата седеше Сирил. Каретата спря пред стълбите и вратата й се отвори; вътре бе седнала Шарлот, облечена с виненочервена кадифена рокля и шапка, върху която имаше клонче сухи цветя. Теса никога нея бе виждала толкова изнервена.

— Влизайте, бързо — извика им тя, навеждайки се напред и придържайки шапката си. — Ще завали всеки момент.

За изненада на Теса, Сирил ги закара — нея, Шарлот и Уил — не до извънградското имение в Чезуик, а до елегантна къща в Пимлико, която очевидно бе резиденцията на семейство Лайтууд. Бе започнало да вали и един лакей с кисело лице взе мокрите им неща — ръкавици, шапки и палта — преди да ги поведат навътре през множеството излъскани коридори и да ги въведат в просторната библиотека, където в дълбоката камина бумтеше силен огън.

Бенедикт Лайтууд седеше зад масивно дъбово бюро, острият му профил изглеждаше още по-остър от играта на светлините и сенките в стаята. Драпирани завеси закриваха прозорците, а стените бяха покрити с редици тежки томове, подвързани в тъмна кожа, гърбовете им бяха изписани със златни букви. От двете му страни бяха застанали синовете му — отдясно бе Гидеон, русата му права коса се спускаше над лицето и скриваше изражението му, ръцете му бяха скръстени около широките му гърди. От другата му страна бе Гейбриъл, в зелените му очи се четеше насмешливо високомерие, бе сложил ръце в джобовете на панталоните си. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да започне да си подсвирква.

— Шарлот — каза Бенедикт. — Уил. Госпожице Грей. За мен е удоволствие — той ги покани с жест да седнат на столовете, които се намираха пред бюрото. Гейбриъл се ухили ехидно на Уил, докато той сядаше. Уил го погледна спокойно и безизразно и след това отклони поглед. Без да подхвърли нещо саркастично, озадачена бе Теса. Без дори да го погледне хладно. Какво

ставаше?

— Благодаря, Бенедикт — Шарлот, миниатюрна, с изправена стойка, се владееше отлично, — затова, че ни прие толкова бързо.

— Само че — засмя се той, — вие добре знаете, че не можете да направите нищо, за да предотвратите развръзката. Решението на Съвета не зависи от мен. Това е изцяло негово решение.

Шарлот наклони глава встрани.

— Все пак, Бенедикт, ти беше този, който стана причина всичко това да се случи. Ако не бе принудил консула Уейланд да разиграе това шоу с наказването ми, нямаше да се налага да се взема никакво решение.

Бенедикт присви тесните си рамене.

— О, Шарлот. Спомням си, когато беше Шарлот Феърчайлд. Беше очарователно малко момиченце и независимо от това дали ми вярваш или не, аз и сега държа на теб. Това, което правя, е единствено в интерес на Института и Клейва. Една жена не може да ръководи Института. Това не е в природата на жените. Ще си ми благодарна за това, когато си останеш в къщи и с Хенри започнете да отглеждате следващата генерация ловци на сенки, както би следвало да бъде. Може и да съм уязвил гордостта ти, но в сърцето си знаеш, че съм прав.

Гърдите на Шарлот се издигаха и спускаха бързо.

— Смяташ ли, че ще е голямо бедствие, ако оттеглиш иска си, преди да бъде произнесено решението, и аз остана начело на Института?

— Е, това никой не може да го каже със сигурност, нали?

— О, не знам — отвърна Шарлот. — Но си мисля, че повечето членове на Съвета ще предпочетат да изберат жена, а не развратен негодник, който общува не само с долноземци, но и с демони.

Настъпи тишина. Нито един мускул не трепна върху лицето на Бенедикт. Както и върху лицето на Гидеон.

— Слухове и инсинуации — каза най-накрая той, но в кадифения му глас се усещаха остри нотки.

— Факти и наблюдения — отвърна Шарлот. — Уил и Теса бяха на последното ти парти, в Чезуик. И са станали свидетели на успешна сделка.

— Жената-демон, с която се излежавахте на дивана — каза Уил. — Как бихте я нарекли: приятелка или бизнес партньор? — Очите на Бенедикт потъмняха.

— Арогантен хлапак...

— О, аз по-скоро бих казала, че е приятелка — обади се Теса. — Едва ли някой оставя бизнес партньорите си да му ближат лицето. Или може би греша. Какво ли разбирам аз от такива неща? Аз съм само една глупава жена.

Ъгълчетата на устните на Уил се извиха нагоре. Гейбриъл гледаше ококорено; Гидеон бе свел очи към пода. Шарлот остана напълно спокойна, с ръце в скута си.