Принц с часовников механизъм

— Мисля, че беше грешка от моя страна да говоря с теб за Гидеон — каза Теса. — Пъхам си носа в неща, които определено не са моя работа и ти имаш право да ми се сърдиш, Софи. Никой не може да обвинява когото и да било за греховете на семейството му. А аз ти го казах, и въпреки че видях Гидеон на бала онази нощ, не мога да кажа, че той вземаше участие в тържеството; всъщност, не мога да кажа какво става в главата му, нито да бъда сигурна какво мисли, затова не трябваше да се държа така, както се държах. Моят опит не е много по-богат от твоя, Софи, а що се отнася до мъжете, аз не съм особено осведомена. Извинявам се за високомерното си държание; това повече няма да се повтори, само ми прости.

Софи отиде до гардероба, отвори го и й показа втора рокля — тъмносиня, обшита със златни ленти от кадифе, полонезата бе разцепена от дясната страна надолу и под нея се разкриваха светли копринени ширити.

— Толкова е красива — каза тя леко натъжена и я докосна едва-едва с ръка. След това се обърна към Теса.

— Това бе много мило извинение, госпожице, така че ви прощавам. Простих ви още докато бяхме в гостната, направих го, когато излъгахте заради мен. Не одобрявам, когато хората лъжат, но знам, че го направихте от добро сърце.

— Това, което направи, бе много смело — каза Теса. — Да кажеш истината на Шарлот. Знам колко се страхуваш да не я ядосаш.

Софи се усмихна тъжно.

— Тя не е ядосана. Разочарована е. Знам го. Каза, че не иска да говори с мен сега и че ще го направи по-късно, видях го изписано на лицето й. А това е дори по-лошо.

— О, Софи. Тя е разочарована от Уил почти през цялото време!

— Е, кой не е.

— Нямах предвид това. Имах предвид, че те обича, така както обича и Уил, и Джем, и. е, знаеш кого още. Дори и да е разочарована, не трябва да се страхуваш, че ще те изхвърли. Няма да го направи. Тя смята, че си

невероятна, както и аз.

Очите на Софи се разшириха.

— Госпожице Теса!

— Да, така мисля — поривисто каза Теса. — Ти си смела, самоотвержена и невероятна. Като Шарлот.

В очите на Софи блеснаха сълзи. Тя бързо ги изтри с ъгъла на престилката си.

— Стига за това — каза бързо, премигвайки. — Трябва да ви облечем и да ви приготвим, за да сте готова, когато Сирил дойде с каретата, освен това госпожа Брануел не иска да губим повече време.

Теса послушно се приближи и облече с помощта на Софи роклята на бели и сиви райета.

— И бъдете внимателна, моля ви — каза Софи, служейки си умело с куката за закопчаване на обувки. — Старият господин е доста неприятен, не го забравяйте. Отнася се много сурово към тези момчета.

Тези момчета. Начинът, по който го каза, подсказваше, че Софи изпитва симпатия към Гейбриъл и Гидеон. Но какво мисли Гидеон за по-малкия си брат, учудено си помисли Теса, и за сестра си? Само че не попита нищо, докато Софи решеше и навиваше косата й и мажеше слепоочията й с лавандулова вода.

— Изглеждате възхитително, госпожице — каза тя гордо, когато най-после свърши, и Теса трябваше да се съгласи, че Шарлот бе проявила завиден вкус, избирайки кройка, която й стоеше изключително добре, както впрочем и сивия цвят. Очите й изглеждаха по-големи и по-сини, талията и ръцете й по-слаби, а гърдите — по-пищни.

— Има само още едно нещо...

— И какво е то, Софи?

— Господин Джем — каза Софи, без да сваля поглед от Теса. — Моля ви, госпожице, каквото и да правите. — тя хвърли поглед към верижката, на която висеше нефритения медальон, скрит под роклята, и прехапа устната си, — само не разбивайте сърцето му.

20

Горчиво наследство

Но двама сте сега и всеки е разполовен на две. Плът от неговата плът и част от моето сърце.

В единия се вплитат корени горчиви, за другия ухаят цветя неугасими. Алджърнън Чарлз Суинбърн, "Триумфът на времето”

Теса си слагаше кадифените ръкавици, докато минаваше през външната врата на Института. Остър вятър духаше откъм реката и бе струпал в двора камари листа. Небето бе буреносно и сиво. Уил бе застанал на стълбите с ръце в джобовете и гледаше нагоре към острия връх на камбанарията.

Беше без шапка и вятърът развяваше тъмната му коса и продухваше тила му. Той не видя Теса и за момент тя застана до него и се взря в лицето му. Знаеше, че не бива да го прави; принадлежеше на Джем, Джем й принадлежеше и за нея не трябваше да съществуват други мъже. Но не можеше да спре да ги сравнява — Джем, който бе странно съчетание на деликатност и издръжливост, и Уил, който бе като буря в морето, сивосиньо и черно с внезапни ослепителни отблясъци като светлината на светкавица. Питаше се дали някога щеше да настъпи време, когато нямаше да се вълнува от вида му и присъствието му нямаше да кара сърцето й да бие до полуда, и дали това чувство щеше отмине, когато напълно съзрееше за идеята, че е сгодена за Джем. Тази идея все още бе твърде нова за нея и й се струваше някак нереална.