Принц с часовников механизъм

— Никога не съм плувал гол в Темза, но знам, че няма да ми хареса.

— Само си помисли каква атракция ще бъде това за туристите — отвърна Теса и видя как Джем навежда глава, за да скрие усмивката, появила се върху устните му. — Както и да е. Искам да отида и ще отида. Кога тръгваме?

Уил завъртя очи, а Джем все още се усмихваше.

— Утре рано сутринта. Така ще пристигнем, преди да се е стъмнило.

— Ще изпратя съобщение на Алойзиъс да ви очаква — каза Шарлот, грабвайки писалката си. После замълча и ги изгледа. — Дали идеята изобщо е добра? Не съм сигурна.

Теса я погледна разтревожено. Да вижда Шарлот такава, съмняваща се в инстинктите си, я караше да мрази Бенедикт Лайтууд и свитата му много повече, отколкото някога си бе представяла.

Хенри се приближи и нежно сложи ръка на рамото на жена си.

— Единствената алтернатива е да не се прави нищо, скъпа Шарлот — каза той. — А ако не правим нищо, поне така мисля аз, едва ли ще постигнем нещо. Пък и какво повече би могло да се обърка?

— О, в името на Ангела, как можа да го кажеш — отвърна Шарлот разпалено, а после се наведе над хартията и започна да пише.

Този следобед трябваше да се проведе втората тренировка на Теса и Софи с братята Лайтууд. След като облече униформата си. Теса излезе от стаята си и се срещна със Софи, която я чакаше в коридора. Тя също бе облечена в униформата си, косата й бе вдигната нагоре и стегната в кок, а лицето й бе мрачно.

— Софи, какво има? — попита я Теса, изравнявайки крачка с нея. — Имаш доста умърлушен вид.

— Е, щом искате да знаете... — Софи сниши глас. — Свързано е с Бриджет.

— С Бриджет ли? — ирландското момиче бе почти невидимо в кухнята, за разлика от Сирил, който се разхождаше из цялата къща и изпълняваше поръчки, както и Софи. Последно я бе видяла, възседнала Гейбриъл Лайтууд, с нож, насочен към него. Споменът за това бе толкова приятен, че тя задържа за момент картината в съзнанието си.

— Какво е направила?

— Ами това, че. — Софи въздъхна шумно. — Тя не е много приятелски настроена. Агата ми беше приятелка, но Бриджет... е, говорим си, както си говорят обикновено слугите, знаете, но Бриджет някак няма много желание. Сирил е много мил, но Бриджет си седи сама в кухнята и си пее тези ужасни ирландски балади. Обзалагам се, че и сега пее някоя от тях.

Минаваха недалеч от вратата на миялната, помещението до кухнята, където миеха съдовете; Софи направи жест на Теса да я последва, двете се приближиха крадешком и надникнаха вътре. Миялната бе доста просторна и имаше врати, които водеха към кухнята и към килера. Бюфетът бе пълен с храната, приготвена за вечеря — риба и зеленчуци, почистени и приготвени. Бриджет стоеше до умивалника червената й коса стърчеше в безпорядък, накъдрена от влагата. И пееше. Софи имаше пълно право. Гласът й, който се извисяваше над шума на водата, бе висок и мелодичен.

Баща йя изпрати надолу по стълбата.

Майка й разреса косата й, жълтата.

Сестра и Ан към кръста я поведе; със стон на кон качи я брат й Джон.

Преди да си отидеш, ти се наведи и мен, тук ниско долу, целуни!

Тя се наведе за сестринска целувка, дълбоко Джон в сърцето я прободе с нож по-остър от стрела, за жалост не пропусна той целта.

Лицето на Нат се мярна пред очите й и тя потрепери. Софи, която гледаше настрани, изглежда не забеляза нищо.

— Пее все за такива неща — прошепна тя. — Убийства и измени, кръв и болка. Ужасно е!

Гласът на Софи покри и заглуши края на песента. Бриджет бе започнала да бърше чиниите и започна нова балада, още по-тягостна от първата.

Защо от меча ти капе кръв?

О, Едуард! Приятелю озлочестен!

Защо от меча ти капе кръв?

О, Едуард! Защо си тъй опечален?

— Стига толкова. — Софи се обърна и бързо тръгна по коридора. Теса я последва. — Разбирате какво имам предвид, нали? Тя не е съвсем добре, ужасно е да живее в една стая с нея. Не обелва и дума сутрин или вечер, само пъшка.

— Ти живееш в една стая с нея, така ли? — изненада се Теса. — Но в Института има толкова много стаи?!

— За гостуващите ловци на сенки — отвърна Софи. — Не за слугите. — Каза го така, сякаш и през ум не би й минало да попита или да се оплаче от факта, че десетки огромни стаи стояха празни, а тя трябва да живее в една стая с Бриджет, която пее кръвожадни балади.

— Ще говоря с Шарлот... — започна Теса.

— О, не. Моля, не го правете — бяха стигнали до вратата на залата

за тренировки. Софи се обърна към нея, истински разстроена. — Не искам да си помисли, че се оплаквам от другите слуги. Наистина не искам, госпожице Теса.