Принц с часовников механизъм

— Да — отвърна той и йоркширският му акцент за момент се засили. — Не ни отне много време да ги хванем. Те не ни очакваха. Ни най-малко. Спомням си ги лежащи в собствената им кръв. За първи път виждах мъртъв магьосник и бях учуден, че кръвта им е червена. Бих могъл да се закълна, че има друг цвят, син или зелен, или някакъв друг — присви той рамене. — Смъкнахме плащовете им, сякаш одирахме кожата на тигър. Дадоха ми ги да ги пазя, по-точно, дадоха ги на баща ми. Слава, слава. Такива бяха онези дни — ухили се като череп и Теса си спомни за спалнята на Синята брада, където той държеше убитите си жени. Имаше чувството, че и двамата бяха много горещи и много студени като цяло.

— Мортмейн не е имал шанс, нали? — тихо каза тя. — С тази молба. Никога не би получил обезщетението си.

— Не, разбира се! — излая Старкуедър. — Пълни глупости, да твърди, че жената не е участвала. Коя жена не е затънала до шия в заниманията на мъжа си? Освен това той дори не е бил техен кръвен син, нали? По-скоро нещо като техен домашен любимец. Обзалагам се, че ако можехме да се поразровим в нещата, щяхме да открием, че баща му го е използвал за резервни части. Щеше да е по-добре без тях. Би трябвало да ни благодари, а не да иска процес.

Старият мъж спря, стигайки до една тежка врата в дъното на коридора, и опря рамо в нея, хилейки се към тях иззад надвисналите си вежди.

— Били ли сте някога в дворец от кристал? Е, добре, това е дори нещо още по-хубаво.

Той отвори вратата и когато влязоха в стаята, навсякъде край тях засия ярка светлина. Очевидно това бе единствената добре осветена стая в това място.

Бе пълна с остъклени витрини и над всяка витрина бе прикрепена лампа с магическа светлина, която осветяваше съдържащото се в нея. Теса видя как гърбът на Уил настръхна, а Джем протегна ръка към нея и

ръката му обгърна рамото й по начин, който почти й остави синини.

— Недей — започна той, но тя вече бе успяла да влезе и се взираше във витрините.

Трофеите. Отворен златен медальон, в който се виждаше фотографията на смеещо се дете. Върху медальона имаше засъхнала кръв. Зад нея Старкуедър говореше за изваждане на сребърни куршуми от телата на току-що убити върколаци и стопяването им, за да бъдат излети отново. Имаше купа с точно такива куршуми, в една от витрините — изцапана с кръв купа, пълна с куршуми. Неизброимо количество зъби на вампири, цели редици от тях. Нещо, което приличаше на чаршафи от тънък воал или фин плат, затиснато под стъкло. И само при по-внимателно вглеждане. Теса осъзна, че това бяха крила на феи. Имаше и гоблин, като този, който бяха видели в Хайд Парк с Джесамин, плаващ с отворени очи в огромен буркан с консервираща течност.

И останки от магьосници. Балсамирани ръце със закривени нокти като тези на госпожа Блек. Гладък череп, напълно лишен от плът, наподобяващ човешки, но със зъби на вампир. Стъкленици с помътняла кръв. Старкуедър не спомена колко части от магьосници и най-вече такива с белези на магьосници са били продадени на пазара на долноземците. Теса почувства, че й е горещо и започва да й прилошава, очите й горяха.

Обърна се кръгом, ръцете й трепереха. Джем и Уил стояха и гледаха Старкуедър с мълчалив ужас; старият мъж държеше поредния ловен трофей — глава, приличаща на човешка, сложена върху поставка. Кожата бе сбръчкана и сива, а костите бяха почти оголени. Кльощави спираловидни рога се подаваха от върха на черепа.

— Взех това от един магьосник, когото убих край пътя за Лийдс — каза той. — Няма да повярвате как се съпротивляваше.

Гласът на Старкуедър продължи да дълбае и Теса внезапно почувства как краката й се подкосяват и тя отплува нанякъде. Изведнъж настана тъмнина и после усети ръце около себе си и чу гласа на Джем.

— Годеницата ми... никога досега не е виждала трофеи... не понася кръв... много чувствителна е.

На Теса й се прииска да се отскубне от Джем, да се втурне към Старкуедър и да удари стария мъж, но знаеше, че ако го направи, ще унищожи всичко. Тя стисна очи и притисна лице към гърдите на Джем, вдишвайки миризмата му. Миришеше на сапун и сандалово дърво. После усети други ръце около себе си, които я откъсваха от Джем. Слугините на Старкуедър. Чу как той им казва да я заведат горе и да й помогнат да си легне. Отвори очи и видя разтревоженото лице на Джем, който гледаше след нея, докато вратата на стаята с трофеите не се затвори.

Теса дълго не можеше да заспи и, когато наи-после съня я споходи, започна да сънува кошмари. Лежеше окована в медното си легло в къщата на Сестрите на мрака...

През прозореца се процеждаше светлина, подобно на рядка сива супа. Вратата се отвори и в стаята влезе госпожа Дарк, следвана от сестра си, която беше без глава, само бялата кост на гръбнака й стърчеше от якия й нащърбен врат...