Принц с часовников механизъм

— Тука е, хубавката ни принцеса — каза госпожа Дарк, пляскайки с ръце. — Само си помисли колко ще получим от частите й. По хилядарка за всяка една от малките й бели ръчички и още хиляда за очите й. Щяхме да получим още повече, ако бяха сини, разбира се, но нищо не може да се направи.

Тя се изкиска и леглото започна да се върти, докато Теса пищеше и се мяташе в тъмнината. Над нея се появиха някакви лица — на Мортмейн, чиито тесни черти бяха изкривени в усмивка.

— Казват, че цената на хубава жена е по-висока от тая на рубините — каза той.

— А каква ли е цената на магьосница?

— Затвори я в клетка, казвам ти, и я показвай на тълпата срещу заплащане — каза Нат и внезапно около нея се появиха решетките на клетка, а той й се смееше отсреща, красивото му лице бе изкривено в презрителна гримаса. Хенри също бе тук и поклащаше глава.

— Взех я цялата в насипно състояние — каза той, — но не мога да разбера какво кара сърцето й да бие. Това е доста любопитно, все пак, нали? — той разтвори ръката си, в нея имаше нещо червено и месесто, което пулсираше и се свиваше като риба на сухо, която се задъхва без въздух.

— Виж как е разделено на две почти еднакви части...

— Тес — настоятелно прозвуча глас в ухото И. — Тес, бълнуваш. Събуди се. Събуди се. — Усети върху раменете си ръце, които я разтърсваха; очите И бяха полупритворени и тя дишаше тежко в грозната си сива, мъждиво осветена спалня в Института в Йорк. Завивката бе дръпната над нея, а нощницата И бе омотана около потния И гръб. Кожата И гореше. Бе видяла Сестрите на мрака, Нат, коИто И се присмиваше, Хенри, правещ дисекция на сърцето И.

— Сън ли беше? — каза тя. — Беше толкова истински, като наяве.

Тя замлъкна.

— Уил — прошепна. — ТоИ все още бе с вечерните си дрехи, но те бяха измачкани, черната му коса бе разбъркана, сякаш си бе легнал, без да се съблича. Ръцете му все още бяха върху раменете И, топлеИки студената И кожа през плата на нощницата.

— Какво сънува? — попита я тоИ. Гласът му бе спокоен и обикновен, сякаш нямаше нищо необичаИно в това да се събуди и да го

види седнал на ръба на леглото й.

Полазиха я тръпки, като си помисли за това.

— Сънувах, че съм разчленена и че части от мен са изложени на показ, за да им се присмиват ловците на сенки.

— Тес! — Той нежно погали косата й, докосвайки кичурите коса, които висяха край ушите й. Почувства се привлечена от него като желязо от магнит. Ръцете й жадуваха да го прегърнат, главата й копнееше да се отпусне върху извивката на раменете му.

— Проклетият дърт Старкуедър е виновен. Не трябваше да ти показва всичко това. Съглашението забрани трофеите. Било е само сън.

Не, помисли си тя. Това е сън. Очите й привикваха с тъмнината; сивата светлина в стаята правеше сините му очи да блестят с неземна светлосиня светлина, като очите на котка. Когато си пое дъх, потрепервайки, дробовете й се изпълниха с аромата му, аромата на Уил, на сол, на сълзи, на пушек и дъжд, и тя се запита дали е излизал навън да се поразходи из улиците на Йорк, както правеше в Лондон.

— Къде беше? — прошепна тя. — Миришеш на нощ.

— Поразходих се малко на чист въздух. Както обикновено. — Той докосна бузата й с топлите си, мазолести пръсти.

— Ще можеш ли да заспиш отново? Смятаме да тръгнем утре рано. Старкуедър ще ни услужи с каретата си, за да отидем до имението Рейвънскар. Ти, разбира се, можеш да останеш тук. Не е необходимо да ни придружаваш.

Тя потрепери.

— Да остана тук без вас? В това огромно мрачно място? Не искам.

— Тес — гласът му пак бе много нежен. — Трябва да е било много стряскащо, за да те изплаши толкова. Ти не се плашиш лесно.

— Беше ужасно. Сънувах и Хенри, който разглобяваше сърцето ми, все едно бе часовников механизъм.

— Успокой се — отвърна Уил. — Това са просто фантазии. Хенри не е опасен за никого, освен може би за самия себе — а когато тя не се усмихна, разпалено добави: — Никога няма да допусна от главата ти да падне дори и косъм. Знаеш това Теса, нали?