Принц с часовников механизъм

— В името на Ангела — каза Уил, ровичкайки с вилицата си из кафеникавата каша в чинията си. — Какво е това?

Теса нямаше как да не се съгласи, че бе трудно да се определи. Слугите на Старкуедър — повечето прегърбени стари мъже и жени и една кисела икономка — бяха изпълнили това, което им бе наредил и бяха сложили три допълнителни прибора за вечеря, която се състоеше от тъмно рагу на бучки, сервирано в сребърен супник от жена в тъмна рокля и бяло боне, толкова прегърбена и стара, че Теса едва се сдържа да не скочи и да й помогне при сервирането. Когато жената свърши, тя се обърна и се затътри навън, оставяйки Джем, Теса и Уил да се кокорят един срещу друг, сами в трапезарията.

Имаше още един прибор, предназначен за Старкуедър, но той не се появи. Теса си помисли, че ако бе на негово място, също нямаше да бърза да дойде. Мъждивата светлина в трапезарията придаваше на изобилието от преварени зеленчуци и жилаво месо още по-неапетитен вид. Само няколко тънки свещи осветяваха тясното пространство. Тапетите бяха тъмнокафяви, огледалото над студената камина бе потъмняло и на петна. Теса се чувстваше ужасно неудобно във вечерната си рокля от твърда синя тафта, взета назаем от Джесамин и отпусната от Софи, в оскъдната светлина цветът й изглеждаше като цвета на синина.

Бе доста странно поведение за един домакин — да настоява да вечерят с него, а след това да не се появи на вечерята. Някакъв слуга, също толкова стар и немощен като жената, която им бе сервирала рагуто, по-късно показа на Теса стаята й, огромно, тъмно и неприветливо помещение, пълно с тежки резбовани мебели. Тук също не достигаше светлина, сякаш Стракуедър се опитваше да пести пари от газ или свещи, въпреки че доколкото на Теса и бе известно, магическата светлина не струваше нищо. Може би просто обичаше тъмнината.

Стаята, в която бяха настанили Теса, бе студена, тъмна и дори малко злокобна. Слабият огън, които гореше в камината, едва-едва бе затоплил стаята. В едната страна на камината бе издълбана назъбена мълния. Същият символ можеше да се види и върху бялата кана, пълна със студена вода, която Теса бе използвала, за да измие ръцете си и лицето си. Те бяха изсъхнали много бързо и тя бе започнала да се чуди защо не можеше да си спомни за този символ в Кодекса. Сигурно означаваше нещо важно. Институтът в Лондон бе декориран със символи на Клейва — ангела, възнасящ се над езерото или четирите преплетени букви СЗКК, означаващи Съвет, Завет, Клейв и Консул.

Навсякъде висяха тежки стари портрети — в спалнята й, в коридора, на стълбището. След като се бе преоблякла и чула звънчето за вечеря, Теса се бе запътила надолу по стълбището — огромно, резбовано съоръжение от епохата на крал Яков, после бе спряла на площадката му и се бе взряла в портрета на съвсем младо момиче с дълга светла коса, облечено в старомодна детска рокля, а огромна панделка увенчаваше малката й глава. Лицето й бе слабо, бледо и болнаво, но очите й бяха светли — единственото светло нещо в това тъмно място, помислила си бе Теса.

— Адел Старкуедър — бе се разнесъл глас зад гърба й, разчитайки надписа върху рамката на портрета. — 1842.

Тя се бе обърнала и видяла Уил да стои с разкрачени крака, с ръце зад гърба, взрян в портрета и смръщил вежди.

— Какво има? Гледаш я така, сякаш не я харесваш, а аз бих казала обратното за себе си, по-скоро я харесвам. Вероятно е дъщеря на Старкуедър. Не, внучка.

Уил бе поклатил глава, премествайки поглед от портрета към Теса.

— Няма никакво съмнение. Това място е декорирано като семейна къща. Ясно е, че поколения Старкуедър са живели в Института в Йорк. Видя ли мълниите?

Теса бе кимнала.

— Това е символът на семейство Старкуедър. Тук има повече неща, свързани със Старкуедър, отколкото с Клейва. Не е добър стил да се държиш така, сякаш си собственик на място като това. Никой няма право да наследи, който и да е Институт. Ръководителят на Института се определя от Консула. Самото място принадлежи на Клейва.

— Родителите на Шарлот са управлявали лондонския Институт преди нея.

— И това са част от основанията старият Лайтууд да бълва змии и гущери — бе отвърнал Уил. — Не е казано, че Институтите непременно трябва да се управляват от едно семейство. И Консулът нямаше да даде поста на Шарлот, ако не смяташе, че тя е най-подходящият човек. Пък и става въпрос само за една генерация. Но това... — и той бе махнал с ръка към портретите, към площадката на стълбището, странния самотен Алойзиъс Старкуедър. — Не се учудвам, че старецът си мисли, че има право да ни изхвърли оттук.

— Побесня, както би казала леля ми. Ще слизаме ли за вечеря?

В неочакван пристъп на изтънченост, Уил й бе предложил ръката си. Теса не го бе поглеждала, преди да сложи ръката си върху неговата. Облечен за вечеря, той бе толкова красив, че тя просто бе занемяла и трябваше да призове цялото си самообладание, за да дойде отново на себе си.