Принц с часовников механизъм

Но това бе само клон. Металната ръка на автоматона го разсече на две, след което насочи острите си метални нокти към гърлото й. Но преди да я докоснат. Теса усети яростно пърхане на крила около ключицата си. Ангелът й. Остана да лежи вцепенена, а съществото рязко отдръпна клещоподобната си ръка. От един от "пръстите" му се стичаше тъмна течност. Миг по-късно то нададе пронизителен писък и се строполи по гръб, а от дупката, зейнала от гръдния му кош, шурна струя още по-тъмна течност.

Теса седна и вдигна поглед.

Уил стоеше, стиснал в ръката си меч, дръжката на която бе изцапана с нещо черно. Гъстата му тъмна коса бе разчорлена и от нея се подаваха листа и снопчета трева. Зад него бе застанал Джем, между пръстите му сияеше камък с магическа светлина. Теса видя, че Уил отново замахна с меча си и почти разсече автоматона на две. Той се стовари върху калната земя. Вътрешността му представляваше гнусна, отвратително изглеждаща биологичноподобна маса от преплетени тръбички и жички.

Джем вдигна очи. Погледът му срещна този на Теса. Очите му бяха сребристи като огледало. Уил, който я бе спасил, не показа с нищо, че я е забелязал; дръпна крака си назад и яростно ритна металното същество. Разнесе се кънтящ звук.

— Кажи ни — процеди той през зъби. — Какво правиш тук? Защо вървиш след нас?

Устата на автоматона, изрязана като с бръснач, се отвори. Гласът му звучеше като бръмчене на повреден механизъм.

— Аз... съм... предупреждение... от Магистъра.

— Предупреждение за кого? За семейството в имението ли? Кажи ми!

Уил сякаш отново щеше да ритне съществото; Джем сложи ръка на рамото му.

— То не усеща болка, Уил — тихо каза той. — Но казва, че има съобщение. Остави го да ни го предаде.

— Предупреждение... за теб, Уил Херондейл... и за всички нефилими... — изтръгна се от гърдите на съществото задавен глас — Магистърът каза... трябва да прекратиш разследването си. Миналото... си е минало. Остави намира покойниците на Мортмейн или семейството ти ще плати цената. Не смей да се приближаваш до тях и не се опитвай да ги предупредиш. Ако го направиш, те ще бъдат избити.

Джем гледаше към Уил; той бе пребледнял като пепел, но бузите му горяха от ярост.

— Как е успял Мортмейн да докара семейството ми тук? Малтретира ли ги? Какво е направил?

Чу се изщракване, след което съществото отново заговори:

— Аз... съм... предупреждение... от...

Уил изръмжа като животно и замахна с меча. Теса си спомни за Джесамин, в Хайд Парк, която разкъса почти на ленти с финия си чадър един гоблин. Уил продължи да сече автоматона, докато почти не го накълца на метални ленти, Джем, който бе обгърнал приятеля си с ръце и го дърпаше назад, най-сетне успя да го спре.

— Уил — каза, — Уил, спри. — Посочи с очи и Уил и Теса проследиха погледа му. Недалеч от тях, между дърветата, нещо се движеше — бяха автоматони, подобни на този. — Трябва да вървим — каза Джем. — Ако искаме да отвлечем вниманието им и да ги отдалечим от семейството ти, трябва да се махаме.

Уил се колебаеше.

— Уил, знаеш, че нямаш право да се приближаваш до тях. — отчаяно каза Джем. — Ако не за друго, то заради Закона. Ако им навлечем опасност, Клейвът няма да си помръдне пръста, за да им помогне. Те вече не са ловци на сенки, Уил.

Уил бавно отпусна ръка. Стоеше, прегърнат през раменете от Джем, взрян в купчината метал в краката си. От острието на меча в ръката му се стичаше черна течност и изгаряше тревата под него.

Теса въздъхна с облекчение. Едва сега осъзна, че бе затаила дъх и не смееше да диша. Уил я чу, защото вдигна глава и погледът му срещна нейния, прояснявайки се. Нещо в този поглед я накара да отмести поглед встрани. Нейните очи не биваше да виждат тази неволно изложена на показ мъчителна вътрешна борба.

Скриха останките от автоматона възможно най-бързо, заравяйки ги в меката земя под един изгнил дънер. Теса помогна, доколкото й бе възможно, препъвайки се в полите си. Когато свършиха, ръцете й бяха също толкова изкаляни, колкото и тези на Джем и Уил.

Никой не говореше; работеха в злокобна тишина. Когато свършиха, Уил ги поведе към края на горичката, направляван от светлината на магическия камък на Джем. Бяха се озовали недалеч от пътя, където ги чакаше каретата на Старкуедър. Готшъл дремеше на капрата, сякаш от пристигането им бяха изминали едва няколко минути.

Ако появата им мръсни, изцапани с кал и с листа в косите, по някакъв начин бе изненадала възрастния мъж, той не го показа по никакъв начин, нито пък ги попита дали са намерили това, което бяха търсили. Само измърмори някакъв поздрав и изчака, докато се качат в каретата, преди да даде знак на конете да се обърнат и да поемат обратно към Йорк.