Принц с часовников механизъм

Уил пламна, върху лицето му се разля червенина, която смени бледността му.

— Не е само заради нея.

— Но ти я обичаш.

Уил го погледна втренчено.

— Разбира се, че я обичам. — каза най-после. — Вече си мислех, че никога няма да обичам някого, но я обичам.

— Има ли това проклятие за цел да те лиши от способността ти да обичаш? Защото това е най-голяма глупост, която някога съм чувал. Джем е твой парабатай. Виждал съм те с него. Ти го обичаш, нали?

— Джем е най-големият ми грях — отвърна Уил. — Моля те не ми споменавай за него.

— Да не ти споменавам за Джем, да не ти споменавам за Теса. Искаш от мен да отворя за теб портал към света на демоните, а не искаш да ми кажеш защо да го направя? Не желая да го правя, Уил. — Магнус скръсти ръце пред гърдите си.

Уил бе сложил ръка върху камината. Бе някак притихнал, пламъците очертаваха чертите ма лицето му, чистия му и красив профил, изяществото на дългите му слаби ръце.

— Видях семейството си днес — каза той, а после бързо се поправи. — Сестра си. Видях по-малката си сестра. Знаех, че са живи, но никога не бях си помислял, че може да ги видя отново.

— Защо? — в гласа на Магнус се долавяше загриженост, усещаше, че е достигнал някакъв предел, някакъв преломен момент с това странно, вбесяващо го, наранено и изтерзано момче. — Какво толкова ужасно са сторили?

— Какво са сторили ли? — Уил извиси глас. — Какво са сторили? Нищо. Причината е в мен. Аз съм отрова. Отрова за тях. Отрова за всеки, който ме обича.

— Уил...

— Излъгах те — каза Уил, като внезапно се дръпна от огъня.

— Възмутително — промърмори Магнус, но Уил вече не бе тук, беше се пренесъл в спомените си, което може би бе по-добре. Крачеше напред-назад, влачейки крака по великолепния килим на Камила.

— Помниш какво ти бях казах, нали? Бях в библиотеката в къщата на родителите ми в Уелс. Валеше; бях отегчен и се ровех в старите неща на баща ми. Той пазеше някои неща от живота си като ловец на сенки, неща, които не е искал да изхвърли по сантиментални причини, предполагам. Едно старо стили, само че тогава не знаех какво е това, и една малка гравирана кутия в едно тайно чекмедже на бюрото си. Мисля, че е смятал, че това е достатъчна бариера срещу любопитството на децата, само че нищо не е достатъчно, когато става въпрос за любопитството на децата. И разбира се, първото нещо, което направих, когато открих чекмеджето, бе да го отворя. Някаква лека мъгла се разстла около мен и после със свистене се издигна във въздуха, превръщайки се в жив демон. Започнах да пищя, когато видях съществото. Бях само на дванайсет. Никога не бях виждал подобно нещо. Огромни, смразяващи, нащърбени зъби и опашка с бодливи шипове, а аз нямах нищо. Никакво оръжие. Когато той изрева, аз паднах върху килима. Съществото закръжи над мен, съскайки. В този момент в стаята се втурна сестра ми.

— Сесили?

— Ела. По-голямата ми сестра. Нещо блестеше в ръката й. Сега вече знам какво е било — серафимска кама, но тогава нямах ни най-малка представа. Изкрещях й да излезе, но тя застана между съществото и мен. Сестра ми изобщо не знаеше какво е това страх. Никога не се бе страхувала от нищо. Никога не се бе страхувала да се изкачи на най -високото дърво, да язди най-буйния кон. Тогава, в библиотеката, също не се изплаши. Каза на съществото да се махне. То продължаваше да кръжи като огромно гадно насекомо. Тя му каза да се маха, а то само се изсмя.

Това значи било. Магнус усети как в него се надига странно чувство на съжаление и симпатия към момичето, отгледано без да знае нищо за демоните, призоваването и прогонването им, изправило се там, без да подозира нищо.

— То се изсмя и размаха опашката си, събаряйки сестра ми на пода. След това очите му се впериха в мен. Бяха целите червени, без никакво бяло. Каза:

— Исках да убия баща ти, но него го няма и затова ще убия теб.

Бях толкова ужасен, че единственото, което можех да направя, бе

да се пуля в една точка. Ела запълзя по килима, пресягайки се към серафимската кама.

— Ще те прокълна — продължи съществото. — Всички, които те обичат, ще умрат. Любовта им ще бъде тяхната присъда. Може да минат няколко мига, могат да минат години, но всеки, който погледне към теб с любов, ще умре, освен ако ти не се отдръпнеш от него завинаги. И нека това се случи първо с нея. Той изръмжа по посока на Ела и изчезна.

Магнус не можа да се сдържи да не попита:

— Тя падна ли мъртва?

— Не — продължаваше да крачи Уил. Свали сакото си го метна върху един стол. Въздългата му коса бе започнала да се накъдря от топлината на тялото му, към която се прибавяше и топлината на огъня; бе се залепила отзад на тила му.