Принц с часовников механизъм

Теса затвори вратата, а мозъкът й заработи бързо. Какво, за бога, означаваше това? Защо Джесамин бродеше из Института в тази късна доба, облечена като момче? Теса закачи халата си и си легна в леглото. Чувстваше се уморена, изтощена, както в нощта, когато бе умряла леля й, напълно изчерпана емоционално. Когато затвори очи, видя лицето на Джем, след това лицето на Уил, сложил ръка върху кървящата си устна. Мислите й за двамата се сляха в съзнанието й, преди да заспи, така че не бе сигурна дали сънува, че целува единия или другия.

Добродетелта на ангелите

Добродетелта на ангелите е нещо, което не може да се изроди;

тяхната слабост е в това, че не могат да се усъвършенстват.

Слабостта на човека е, че може да се изроди; а добродетелта му е в това, че може да се усъвършенства.

Хасидска поговорка

— Предполагам, че всички вече сте научили — отбеляза Уил, когато на следващата сутрин се събраха за закуска, — че миналата нощ бях в свърталище на пушачи на опиум.

Денят бе мрачен. Бе валяло и бе сиво и потискащо. Институтът сякаш бе захлупен от надвисналото над него оловно небе. Софи влизаше и излизаше от кухнята, носейки димящи подноси с храна, бледото й лице изглеждаше дребно и изпито; Джесамин уморено се бе отпуснала над чая си; Шарлот изглеждаше изтощена и измъчена след нощта, прекарана в библиотеката; очите на Уил бяха зачервени, а бузата му бе насинена, там, където го бе ударил Джем. Единствено Хенри, четящ вестник, държейки го с едната ръка, докато с другата чупеше яйцата си, изглеждаше енергичен.

Джем привличаше вниманието най-вече с отсъствието си. Когато се събуди тази сутрин. Теса остана за известно време в блажена забрава относно това, което се бе случило в нощта, преди да потъне в сън. След това седна в леглото, изправена като свещ, обзета от ужас, сякаш я бяха попарили с гореща вода.

Наистина ли бе правила всички тези неща с Джем! Леглото му, ръцете му, които я прегръщаха, разсипаната дрога. Вдигна ръце и докосна косата си. Тя се спускаше свободно по раменете й, Джем бе разплел плитките й. О, боже, помисли си тя. Наистина направих всичко това; аз бях

. Покри с ръце лицето си, усещайки странна смесица от смущение, безумно щастие, ужас и унижение. Но не можеше да отрече, че случилото се бе прекрасно по някакъв начин.

Джем сигурно си е помислил, че не е можела да се владее. Не би било за учудване, ако не иска да я погледне на закуска. Тя самата едва бе събрала сили да се погледне в огледалото.

— Чухте ли ме? — отново повтори Уил, искрено разочарован от начина, по който бе прието известието му. — Казах, че съм бил в свърталище на пушачи на опиум миналата нощ.

Шарлот вдигна глава. Бавно сгъна вестника си, сложи го на масата до себе си и свали очилата от чипия си нос.

— Не — каза тя. — Тази несъмнено достойна за възхищение част от

дейността ти не ни бе известна до този момент.

— Значи през цялото време си бил там? — с безразличие попита Джесамин, вземайки си бучка захар от захарница и отхапвайки от нея. — Пристрастен ли си вече? Казват, че са достатъчни само една или две дози.

— Не беше точно свърталище на пушачи на опиум — не можа да се въздържи да не добави Теса. — Искам да кажа, че приличаше повече на място, където продават вълшебен прах и неща от този сорт.

— Може би не точно свърталище на пушачи на опиум — каза Уил, — но все пак свърталище. На порока! — допълни той размахвайки пръст във въздуха, акцентирайки на казаното.

— О, драги мой, нали не става въпрос за тези места, в които се подвизават ифритите? — въздъхна Шарлот. — Невъзможно е, Уил...

— Точно за тях става въпрос — каза Джем, влизайки в трапезарията и отпускайки се в стола до Шарлот, възможно най-далеч от нея, отбеляза Теса, и нещо в гърдите й се сви. Той дори не я погледна. — На главната улица в Уайтчапъл.

— И защо ти и Теса сте в течение на всичко това? — попита Джесамин, която сякаш се съживи, дали от захарта, или от очакването да чуе някоя интересна клюка, или може би и от двете.

— Използвах проследяващо заклинание, за да открия Уил миналата нощ — каза Джем. — Бях обезпокоен от отсъствието му. Помислих си, че може би е забравил обратния път към Института.

— Прекалено много се тревожиш — каза Джесамин. — Глупаво е.

— Имаш право. Няма да повторя отново същата грешка — каза Джем, пресягайки се да си вземе кеджъри*. — Още повече, че се оказа, че изобщо не е имал нужда от помощта ми.

* Индийско ястие от задушен ориз с риба, яйца, лук, къри и други подправки. — Бел. Прев.

Уил хвърли многозначителен поглед към Джем.

— Събудих се с тази синина — каза той и посочи към натъртеното място под окото си. — Има ли някой представа къде съм я получил?

— Не — отвърна Джем, сипвайки си чай.