Принц с часовников механизъм

— Алойзиъс Старкуедър е изкуфял старик — пренебрежително махна с ръка към него Гейбриъл. — При това няма наследници, които да иска Консулът да уреди на поста му. След историята с неговата внучка, синът му и снаха му си събраха нещата и заминаха за Идрис. И за нищо на света няма да се върнат отново тук.

— Каква е тази история с внучката му? — попита Теса и в съзнанието й изникна портретът на болнавото малко момиче над стълбите в Института в Йорк.

— Доживяла е едва до десетгодишна възраст — каза Гейбриъл. — Казват, че не била особено здрава и когато за първи път й поставили знаците, може би не е била подготвена за това — откачила, превърнала се в Бездушна и предала богу дух. Шокът убил жената на Старкуедър, която вече била на възраст, и прогонила децата му в Идрис. Няма да е проблем Шарлот да заеме мястото му. Консулът трябва да разбере, че вече не го бива — твърде вкопчен е в старото.

Теса недоверчиво погледна към Гейбриъл. Докато разказваше историята на семейство Старкуедър, гласът му бе хладен и отчужден, сякаш разказваше някаква приказка. Самата тя нямаше никакво желание да съжалява стария мъж с лукавите очи и кървавата стая, пълна с трофеи на убити долноземци, но все пак го съжаляваше. Опита се да прогони Старкуедър от съзнанието си.

— Шарлот ръководи този Институт — каза тя. — И баща ти няма да й го отнеме.

— Тя заслужава Институтът да й бъде отнет.

Уил хвърли огризката от ябълката във въздуха, измъкна един нож от колана си и го запрати след нея. Ножът и огризката се понесоха през залата и за всеобщо изумление се забиха в стената почти до главата на Гейбриъл. Ножът бе пронизал огризката и се бе забил в дървото.

— Ако повториш още веднъж тези думи — каза Уил, — ще направя така, че дневната светлина ще ти се види черна.

Лицето на Гейбриъл се раздвижи и той отвори уста:

— Не знаеш какво говориш...

Гидеон направи крачка напред, опитвайки се да го предупреди с всяка фибра на тялото си.

— Гейбриъл.

Но брат му не му обърна внимание.

— Не знаете и какво е причинил бащата на вашата безценна Шарлот на моя, нали? Аз самият научих едва преди няколко дни. Баща ми не издържа и най-после ни каза. Винаги преди това е защитавал семейство Феърчайлд.

— Твоят баща? — в гласа на Уил се прокраднаха скептични нотки. — Защитавал семейство Феърчайлд?

— Защитавал е и нас, разбира се — думите на Гейбриъл се запрепъваха една в друга. — Братът на майка ми, моят чичо Сайлас, бил един от най-близките приятели на Гранвил Феърчайлд. След това чичо Сайлас нарушил закона — било нещо съвсем незначително и дребно. Но Феърчайлд научил. Интересувал се само от Закона, приятелството и лоялността нямали никакво значение за него. Така че веднага докладвал на Клейва. — Гейбриъл извиси глас: — Чичо ми се самоубил от срам, а майка ми умряла от мъка. Семейство Феърчайлд не се интересуват от никого, освен от самите себе си и от Закона!

За момент в стаята се възцари тишина; дори Уил бе онемял, сякаш го бяха хванали натясно. Теса бе тази, която се обади:

— Но за това е виновен бащата на Шарлот, а не самата Шарлот.

Гейбриъл бе пребледнял от ярост, зелените му очи горяха върху

бледото му лице.

— Вие не можете да разберете това — ожесточено каза той. — Вие не сте ловец на сенки. Ние имаме чест. Семейна чест. Гранвил Феърчайлд е искал Институтът да бъде управляван от дъщеря му и Консулът е направил така, че това да стане възможно. Но независимо че Феърчайлд е мъртъв, не можем да омаловажаваме това. Бил е мразен, толкова мразен, че никой не е искал да се ожени за Шарлот, затова подкупил семейство Брануел с това, че Хенри ще го замести на поста му. Всички го знаят. Всички знаят, че той не я обича. И как би могъл...

Чу се пукот, сякаш бе гръмнала пушка и Гейбриъл млъкна. Софи го бе зашлевила през лицето. Бледата му кожа пламна. Софи се бе вторачила в него, дишайки тежко, отражението на лицето й говореше, че не можеше да повярва какво е направила.

Мускулите на ръцете му се стегнаха, но той не помръдна. Не би могъл, помисли си Теса. Не би могъл да удари момиче, момиче, което дори не е ловец на сенки или долноземка, а просто мунданка. Той погледна към брат си, но Гидеон срещна погледа му и бавно поклати глава, без да дава израз на чувствата си; Гейбриъл издаде задавен стон, завъртя се на пета и с широки крачки се отправи към изхода на залата.

— Софи — възкликна Теса и протегна ръце към нея. — Добре ли си?

Софи гледаше ужасено към Гидеон.

— Толкова съжалявам, сър — каза тя. — Нищо не може да ме извини. Не знам какво ми стана, аз.

— Ударът си го биваше — спокойно отвърна Гидеон. — Виждам, че сте внимавали по време на тренировките.

Уил се размърда върху пейката, сините му очи гледаха живо и любопитно.

— Вярно ли е това? — попита. — Историята, която току-що ни разказа Гейбриъл.

Гидеон сви рамене.