Принц с часовников механизъм

— Яйца — замечтано каза Хенри, гледайки към чинията си. — Обичам яйца. Мога да ги ям по цял ден.

— Необходимо ли бе да вземаш и Теса в Уайтчапъл? — обърна се Шарлот към Джем, сваляйки очилата си и оставяйки ги върху вестника. Кафявите й очи гледаха с укор.

— Теса не е от порцелан — отвърна Джем. — Няма да се счупи.

Незнайно защо това негово твърдение, изречено, без да я поглежда,

породи у Теса множество асоциации, свързани с изминалата нощ — те двамата, прегърнати, в сянката на леглото му, ръцете му около раменете й, устните им страстно впити. Изобщо не се бе държал с нея сякаш бе нещо чупливо. В лицето й нахлу гореща кръв и тя бързо погледна надолу, молейки се червенината да изчезне.

— Може би ще се изненадате да научите — каза Уил, — но в онази дупка видях нещо доста интересно.

— Не се и съмнявам — хладно отбеляза Шарлот.

— Яйце ли беше? — попита Хенри.

— Долноземци — отвърна Уил. — При това повечето върколаци.

— Няма нищо интересно във върколаците — мрачно отбеляза Джесамин. — Задачата ни сега е да открием Мортмейн, Уил, ако си забравил, а не някакви пристрастени към дрогата долноземци.

— Те купувахауин фен — отвърна Уил. — С кофи.

При тези думи Джем едва не подскочи и очите им се срещнаха.

— Някои от тях бяха започнали да променят цвета си — каза Уил. — Косите и очите на доста от тях вече бяха сребърни. Дори кожата им бе започнала да става сребърна.

— Това е много обезпокоително — намръщи се Шарлот. — Трябва да говорим с Улси Скот, веднага щом проблемът с Мортмейн се изясни. Ако в глутницата му има пристрастени към вълшебния прах, той ще иска да е в течение.

— Не мислиш ли, че вече може да е наясно? — каза Уил, облягайки се на стола си. Изглеждаше доволен, че информацията му най-после е предизвикала интерес. — Все пак е неговата глутница.

— Глутницата му се състои от всички лондонски върколаци — възрази Джем. — Едва ли може да следи всеки един от тях.

— Не съм сигурен, че искаш да чакаш — каза Уил. — Ако можеш да се свържеш със Скот, ще говоря с него веднага.

Шарлот наклони глава встрани.

— И защо е необходимо да го правиш?

— Защото — отвърна Уил, — един от ифритите попита някакъв върколак, защо му е необходим толкова много уин фен. По всяка вероятност той действа на върколаците като стимулант. Отговорът бе, че Магистърът ще е доволен, защото с помощта на дрогата ще могат да работят през цялата нощ.

Чашата за чай на Шарлот изтрещя върху чинийката.

— Да работят върху какво?

На лицето на Уил цъфна самодоволна усмивка, най-после бе постигнал желания ефект.

— Нямам представа. Точно тогава загубих съзнание. Присъни ми се млада жена, която свали почти всичките си дрехи...

Лицето на Шарлот побеля.

— Господи, надявам се, че Скот не се е съюзил с Магистъра. Първо

Де Куинси, а сега върколаците — всички са ни съюзници. Съглашението...

— Сигурен съм, че всичко ще се оправи, Шарлот — меко каза Хенри. — Скот не е от тези, които ще се забъркат с Мортмейн.

— Може би трябва да присъстваш на разговора с него — каза Шарлот. — Всъщност ти се водиш ръководител на Института.

— О, не — ужасено отвърна Хенри. — Ще се справиш прекрасно и без мен, скъпа. Ти си просто гений, когато става въпрос за преговори, а мен не ме бива в това. А и изобретението, върху което работя в момента, ще разбие на пух и прах армията от механични създания, ако успея да го формулирам както трябва!

И той засия от гордост. Шарлот задържа погледа си върху него, след това бутна назад стола си, стана и излезе от стаята, без да промълви нито дума.

Уил погледна към Хенри, присвил очи.

— Нищо не трябва да разваля кръговете ти, нали, Хенри? — Хенри премигна.

— Какво имаш предвид?

— Архимед — отвърна Джем, досещайки се, както винаги, какво има предвид Уил, въпреки че отново не го погледна. — Бил начертал някаква математическа схема върху пясъка, когато градът му бил атакуван от римляните. Бил толкова погълнат от това, което правел, че дори не забелязал войниците, които се приближили зад гърба му. Последните му думи били: "Не ми разваляйте кръговете“. Бил доста възрастен все пак.

— И най-вероятно никога не е бил женен — отвърна Уил и се ухили на Джем.

Джем не отвърна на усмивката му. Без да поглежда към Уил или Теса, без да поглежда към когото и да било, той се изправи и напусна стаята, отправяйки се след Шарлот.

— Дявол да го вземе — отвърна Джесамин. — Да не би днес да е един от онези дни, когато всички напускаме вбесени? Защото просто нямам сили за такова нещо — и тя скри лице в ръцете си и затвори очи.

Хенри недоумяващо погледна към Уил, а след това и към Теса.

— Какво става? Какво направих не както трябва?

Теса въздъхна:

— Нищо лошо, Хенри. Само че Шарлот, както ми се струва се надяваше да отидеш с нея.

— А защо тогава просто не ми го каза? — промълви Хенри с натъжен вид. Радостта му се бе изпарила. Може би не е трябвало да се жени за Шарлот, помисли си Теса, настроенията й са променливи като времето. Може би щеше да е по-щастлив, ако можеше като Архимед да

чертае кръгове в пясъка.