Принц с часовников механизъм

— Защо жените никога не казват това, което мислят? — рече Уил. Погледът му се насочи към кухнята, където Бриджет разчистваше остатъците от закуската. Гласът й се понесе скръбно над трапезарията:

Страхувам се, че си отровен, момчето ми,

страхувам се, че си отровен, радост моя и утеха!

Да, отровен съм; оправи ми, майко, леглото,

че ме боли сърцето и искам да полегна.

— Кълна се, че тази жена с била мародер и е продавала трагически балади край „Седемте циферблата”* — каза Уил. — И ми се иска да не пее за отравяне точно след като сме се нахранили — хвърли той кос поглед към Теса. — Не трябва ли да тръгваш, за да си облечеш униформата? Няма ли да имате тренировка с онези откачалки, братята Лайтууд, тази сутрин?

* Известно кръстовище в Западен Лондон, на което се пресичат седем улици. В центъра му се издига колона с шест циферблата на слънчеви часовници, а колоната служи за стрелка на седмия циферблат. — Бел. Прев.

— Ще имаме, но не е необходимо да се преобличам. Днес ще се упражняваме в хвърляне на ножове — каза Теса, изненадана, че е в състояние да води този спокоен и благовъзпитан диалог с него, след събитията миналата нощ. Носната кърпичка на Сирил с кръвта на Уил по нея все още бе в чекмеджето с дрехите й; тя си спомни топлината на устните му върху пръстите си и отмести поглед.

— Какъв късмет, че съм толкова добър в хвърлянето на ножове — изправи се Уил и протегна ръка към нея. — Да вървим; ще побъркам Гидеон и Гейбриъл, като дойда да гледам тренировката, а тази сутрин имам право да се възнаградя.

Уил се оказа прав. Присъствието му на тренировката вбеси Гейбриъл, докато Гидеон прие натрапничеството му с типичното за него спокойствие, с което се отнасяше към всичко. Уил седна на ниската дървена пейка до една от стените, ядейки ябълка, бе опънал дългите си крака напред и от време на време се провикваше, за да даде някакъв съвет, който Гидеон игнорираше, а Гейбриъл приемаше като удар в гърдите.

— Налага ли се той да присъства? — промърмори Гейбриъл към Теса, когато за втори път едва не изпусна ножа, докато й го подаваше. После сложи ръка върху рамото й, показвайки й мишената, в която трябваше да се цели — черна окръжност, начертана върху стената. Теса си помисли, че Гейбриъл би се зарадвал целта да е Уил. — Защо не му кажеш да си върви?

— А защо да го правя? — основателно го попита тя. — Уил ми е приятел, а ти си някой, когото дори не харесвам особено.

После хвърли ножа. Той се заби около метър встрани от целта, ниско в стената, недалеч от пода.

— Не балансира добре ножа. И какво имаш предвид, като казваш, че не ме харесваш? — попита Гейбриъл, подавайки й почти автоматично друг нож, но в погледа му се четеше недоумение.

— Ами това — отвърна Теса, — че се държиш с неприязън към мен. Всъщност се държиш с неприязън към всички нас.

— Не е така — отвърна Гейбриъл и посочи към Уил. — Мразя само

него.

— Не може да бъде — каза Уил и отново отхапа от ябълката си. — Сигурно е така, защото изглеждам по-добре от теб.

— Млъкнете и двамата — извика Гидеон от другия край на залата.

— Трябва да работим, а не да се джавкаме за някакви дреболии в миналото.

— Дреболии ли? — изръмжа Гейбриъл. — Той ми счупи ръката.

Уил отново отхапа от ябълката.

— Просто не мога да повярвам, че все още ми се сърдиш за това. Теса хвърли ножа. Този път с по-голям успех. Той се заби във

вътрешността на кръга, въпреки че не уцели точно центъра. Гейбриъл се огледа за друг нож и когато не видя такъв, изсумтя ядосано:

— Когато ние

поемем ръководството на Института — каза той достатъчно високо, за да го чуе и Уил, — тази тренировъчна зала ще бъде оборудвана значително по-добре.

Теса го погледна гневно.

— Не е за учудване, че не те харесвам, нали?

Красивото лице на Гейбриъл се изкриви в презрителна гримаса.

— Не разбирам какво общо има това с теб, малка магьоснице; този Институт не е твой дом. Ти не си част от него. Можеш да бъдеш сигурна, че ако го управляваше моето семейство, ти нямаше да си тук; щяхме да намерим по-добро приложение за... таланта ти. Нещо, което да те направи богата. Щеше да живееш, където си поискаш. Колкото до Шарлот, тя може да управлява Института в Йорк, където вредата от нея ще е значително по-малка.

Уил се изправи, забравил за ябълката. Гидеон и Софи бяха прекъснали упражненията си и ги гледаха, Гидеон — напрегнато, а Софи

— с широко отворени очи.

— Ако не си забелязал — каза Уил, — Институтът в Йорк си има ръководител.