Принцеса с часовников механизъм

наблюдаваше с пламнали сини очи, докато той рисуваше иратце от едната

страна на врата й и целебна руна — от другата. Черната й коса се бе

измъкнала от плитката й и тя приличаше на дивото момиченце от

спомените му, буйно и непознаващо страх.

— Ранена ли си, кариад*? — Думата се изплъзна от устните му, преди

да успее да я спре — гальовно обръщение от детството му, което почти

беше забравил.

* Скъпа, мила — обръщение, навлязло в английския език, произхождащо

от уелската дума саriad, която означава „обич". — Бел. прев.

— Кариад? — повтори тя и в очите й проблесна изумление. — Съвсем

нищо ми няма.

— Не е точно така — възрази Уил и посочи китката й и драскотините

по лицето и ръцете й, които вече бяха започнали да се затварят под

въздействието на иратцето. В гърдите му се надигна гняв, толкова силен,

че дори не чу как зад него Джем се разкашля — звук, който обикновено му

действаше като искра, попаднала в суха прахан. — Сесили, какво си

мислеше...

— Това бе едно от най-безстрашните неща, които съм виждал някой

ловец на сенки да прави — прекъсна го Гейбриъл. Не гледаше към Уил, а

към Сесили и по лицето му се четеше смесица от изненада и още нещо.

Като всички останали и той беше изцапан с кал и кръв, ала зелените му

очи грееха.

Сесили се изчерви.

— Аз само...

Така и не довърши, а очите й, вперени покрай Уил, се разшириха.

Джем отново се изкашля и този път Уил го чу и се обърна тъкмо навреме,

за да види как неговият парабатай се свлича на колене на земята.

3

Последният час

Не, Отчаяние — гнила утеха! — аз няма да гуляя с тебе;

Изкоренени ли? Повехнали са само човешките

черти последни в мен,

Защото ако бях аз напълно изтощен,

Да плача повече не бих могъл. А мога;

Може ли нещо, например надеждата,

Деня да доведе, не да избирам „да не бъда"*

Джерард Манли Хопкинс, „Гнила утеха"

* Част от превода е на Елена Павлова. — Бел. прев.

Джем се бе облегнал върху каретата на Института; очите му бяха

затворени, лицето — бяло като чаршаф. Уил стоеше до него, стиснал

здраво рамото му, и докато бързаше към тях, Теса знаеше, че това не беше

просто братски жест — именно ръката на Уил го задържаше изправен.

Двамата с Хенри бяха чули предсмъртния писък на червея и сякаш

едва броени секунди по-късно Гейбриъл ги беше видял да се втурват по

стъпалата навън. Останал без дъх, той им беше разказал за смъртта на

чудовището, а след това и за случилото се с Джем и тогава пред очите на

Теса сякаш се спусна бяла пелена, като че ли някой я беше зашлевил през

лицето.

Това бяха думи, които не беше чувала отдавна, ала въпреки това част

от нея непрекъснато ги очакваше и понякога ги чуваше в кошмари, от

които скачаше в леглото, борейки се за въздух: "Джем", "припадна",

"дишане", "кръв", "Уил", "Уил е с него", "Уил..."

Разбира се, че Уил беше с него.

Останалите се бяха събрали около тях. Братята Лайтууд бяха със

сестра си и дори Татяна мълчеше, или пък Теса просто не чуваше

истеричните й пристъпи. За сметка на това виждаше, че Сесили е наблизо

и си даваше сметка, че Хенри е застанал неловко до нея, сякаш иска да я

утеши, но не знае как.

Очите на Уил срещнаха тези на Теса, докато тя се приближаваше,

препъвайки се в скъсаната си рокля. За миг те се разбираха съвършено.

Джем бе онова, за което все още можеха да се погледнат право в очите.

Когато ставаше дума за него, и двамата бяха еднакво непреклонни, а

чувствата им — еднакво силни. Теса видя как пръстите на Уил се

сключиха по-здраво около ръката на приятеля му.

— Тя е тук.

Джем бавно отвори очи и девойката трябваше да положи усилие, за да

прикрие шока, който изпита. Зениците му бяха толкова разширени, че

ирисите се бяха превърнали в тънки сребърни пръстени около черното.

— Ni shou shang le та, quin ai del — прошепна той.

По настояване на Теса, Джем бе започнал да я учи на мандарин, така

че тя разбра поне последната част, " quin ai de" . "Обич моя", "скъпа моя".

Улови ръката му и я стисна.

— Джем...

— Ранена ли си, обич моя? — каза Уил с равен глас, като я гледаше

право в очите.

Теса усети как кръвта нахлува в бузите й и сведе поглед към ръката

си, сключена около тази на Джем. Пръстите му бяха по-бледи от нейните,

като на порцеланова кукла. Как така не бе видяла колко е болен?

— Благодаря за превода, Уил — отвърна, без да откъсва поглед от

своя годеник.

И Джем, и Уил бяха оплискани с черна демонска кръв, ала по

брадичката и гърлото на Джем имаше алени петна. Неговата собствена

кръв.

— Не съм ранена — прошепна Теса, после си помисли: " Не, така няма

да стане. Трябва да бъдеш силна заради него" . Тя изпъна рамене, без да