Принцеса с часовников механизъм

надясно и изкоренявайки храстите наоколо в конвулсиите си. Въздухът се

изпълни с листа и прах, които давеха малката групичка ловци на сенки.

Уил чу как Сесили кашля и му се прииска да я отпрати към къщата, ала

знаеше, че тя няма да се подчини.

Докато щракаше с челюсти, червеят някак си бе успял да издърпа

меча от тялото си и оръжието тупна между розовите храсти, изпоцапано с

черна демонска кръв. Създанието запълзя назад, оставяйки след себе си

диря от слуз и още кръв. Гидеон направи гримаса и се спусна да вземе

падналия меч с облечена в ръкавица ръка.

Изведнъж Бенедикт надигна горната част на тялото си като кобра, от

зейналата му паст капеше отвратителна течност. Гидеон стисна меча пред

себе си; на фона на масивното туловище на влечугото, той изглеждаше

невъобразимо малък.

— Гидеон!

Пребледнял като платно, Гейбриъл вдигна лъка си и Уил отскочи

тъкмо навреме, за да пропусне стрелата, която прелетя покрай него и

потъна в тялото на чудовището. То изпищя и се обърна, отдалечавайки се

от тях с невероятна скорост. Докато бягаше, опашката му закачи една

статуя и я стисна здраво, превръщайки я на прах, който се посипа в

пресъхналия декоративен фонтан.

— В името на Ангела! Току-що направи Софокъл на пух и прах —

обади се Уил, докато влечугото изчезваше зад голяма постройка с формата

на древногръцки храм. — Вече никой ли не уважава класиците?

Дишайки тежко, Гейбриъл свали лъка си.

— Глупак такъв! — яростно се обърна той към брат си. — Полудя ли,

та му се нахвърли по този начин? А ако той...

Гидеон се завъртя рязко и насочи окървавения си меч към Гейбриъл.

— Не " той". "То". Това вече не е баща ни, Гейбриъл. Ако не си в

състояние да преглътнеш този факт...

— Аз го прострелях! — извика Гейбриъл. — Какво повече искаш от

мен, Гидеон?

Гидеон поклати глава, сякаш брат му го отвращаваше. Дори Уил,

който не харесваше Гейбриъл, усети, че го жегва съчувствие. Все пак, той

беше прострелял чудовището.

— Трябва да тръгнем след него — заяви Гидеон. — Изчезна зад

мнимия замък...

— Зад какво? — попита Уил.

— Мнимия замък — обясни Джем. — Декоративна структура.

Предполагам, че вътре няма нищо.

Гидеон поклати глава.

— Просто гипс. Ние двамата ще минем от едната страна, а ти и Джеймс

— от другата...

— Сесили, какво правиш? — поиска да узнае Уил, прекъсвайки Гидеон.

Даваше си сметка, че звучи като раздразнен родител, но не го беше грижа.

Сесили беше прибрала оръжието си в колана и се опитваше да се покатери

по един от невисоките тисове, които растяха от вътрешната страна на

първия ред жив плет. — Сега не е моментът да се катериш по дърветата!

Сестра му го погледна сърдито, черната й коса се развяваше около

лицето й. Отвори уста, за да му отговори, но не можа да каже каквото и да

било, защото в този миг отекна звук като от земетресение и

декоративният замък се пръсна на парчета гипс. Червеят се понесе към

тях, връхлитайки с ужасяващата бързина на влак, излязъл от контрол.

Докато стигнат до предния двор на имението, Теса вече я боляха

шията и гърбът. Корсетът под тежката булчинска рокля я стягаше, а

теглото на ридаещата Татяна, отпуснала се върху лявото й рамо, го

дърпаше болезнено надолу.

Видът на каретите я изпълни с облекчение... облекчение и изумление.

Сцената пред нея бе толкова пасторална — каретите си бяха там, където

ги бяха оставили, конете пасяха кротко, по фасадата на къщата нищо не

помръдваше. След като полупренесе, полудовлече Татяна до първата

карета, Теса отвори вратата и й помогна да влезе вътре, потръпвайки от

болка, когато острите нокти на другото момиче се впиха в раменете й,

докато то се качваше и наместваше полите си на седалката.

— О, господи! — простена Татяна. — Какъв срам, какъв ужасен срам!

Клейвът би могъл да узнае какво е сполетяло баща ми. За бога, не можа ли

да помисли за мен, поне за миг?

Теса примига.

— Онова нещо? — удиви се тя. — Съмнявам се, че то е в състояние да

мисли за когото и да било, госпожо Блекторн.

Татяна я погледна замаяно и за миг Теса се засрами от негодуванието,

което бе изпитвала към нея. Не й беше харесало да я отпратят от

градината, където навярно би могла да е полезна... но Татяна току-що бе

видяла как нейният баща разкъсва съпруга й на парчета. Несъмнено

заслужаваше повече съчувствие, отколкото Теса изпитваше.

Тя се постара да говори по-меко:

— Знам, че преживяхте ужасен шок. Защо не полегнете...

— Вие сте много висока — каза Татяна. — Джентълмените оплакват

ли се от това?

Момичето я зяпна.

— И сте облечена като булка — продължи Татяна. — Това не е ли

доста странно? Нямаше ли да ви е по-удобно в бойно облекло? Разбирам,

че то не стои така добре на фигурата както роклята, но срещу ръжен не се

рита и...

Внезапно отекна силен трясък. Теса се отдръпна от каретата и се

огледа. Звукът беше дошъл от вътрешността на къщата.

" Хенри", помисли си Теса. Той беше влязъл вътре. Сам. Разбира се,

създанието беше в градините навън, но все пак — това беше къщата на

Бенедикт. Тя си спомни балната зала, която предишния път, когато бе тук,

беше пълна с демони, и стисна полите на роклята си с две ръце.

— Останете тук, госпожо Блекторн — заповяда тя. — Трябва да