Принцеса с часовников механизъм

— Какви са тези приспособления, ако смея да запитам?

Хенри, който носеше два чифта предпазни очила — на носа и на върха

на главата си — изглеждаше едновременно зарадван и притеснен от този

въпрос.

Магнус предполагаше, че двата чифта очила се дължат на разсеяност,

но все пак реши да не пита, в случай че бяха нарочен моден щрих.

Хенри взе един квадратен предмет от месинг, по който имаше цял куп

бутони.

— Това тук е Сензор. Долавя, когато наблизо има демони. — Той се

доближи до магьосника и уредът издаде силен пищящ звук.

— Впечатляващо! — доволно възкликна Магнус, след което вдигна

нещо, направено от плат, с голяма мъртва птица, закрепена отгоре му. — А

това?

— Това е Смъртоносното боне — обясни Хенри.

— Аха — досети се магьосникът, — за случаите, когато на една дама й

се наложи да извади от него оръжие, с което да убие враговете си.

— Всъщност, не е това — призна господин Брануел. — Вашето

предложение звучи доста по-добре. Ще ми се да бяхте тук, когато ми

хрумна идеята за бонето. За съжаление, то се увива около главата на врага

ви и го задушава, стига, разбира се, врагът ви да го носи по това време.

— Съмнявам се, че би било особено лесно Мортмейн да бъде склонен

да си сложи боне — отбеляза Магнус. — Макар че в този цвят би бил

направо неустоим.

Хенри избухна в смях.

— Много забавно, господин Бейн.

— Наричайте ме Магнус.

— На драго сърце! — Хенри метна бонето през рамо и взе тумбест

буркан, пълен с блещукащо вещество. — Това е прах, който, хвърлен във

въздуха, прави призраците видими.

Магьосникът възхитено поднесе съдинката с лъскавите песъчинки

към една лампа и когато Хенри му се усмихна окуражително, махна

корковата запушалка.

— Изглежда много фин — каза той и тласнат от внезапна приумица,

го изсипа върху ръката си. Прашинките полепнаха по кафявата му кожа,

обгръщайки едната му ръка в блещукащо сияние. — И в допълнение към

практичната си функция, явно има и козметично приложение. Този прах

ще накара кожата ми да сияе завинаги.

Хенри се намръщи.

— Не завинаги — рече той, ала после отново грейна. — Но мога да ви

направя нова доза винаги, когато поискате!

— Мога да сияя, когато ми се прище! — ухили се Магнус насреща му.

— Това са страшно интересни изобретения, господин Брануел. Вие

виждате света различно от всеки друг нефилим, когото съм срещал

някога. Признавам, че смятах всички нефилими за лишени от

въображение — макар и да не им липсват лични драми — ала вие напълно

променихте мнението ми! Несъмнено обществото на ловците на сенки ви

почита и тачи като някой, направил страшно много за напредъка на

расата.

— Не — тъжно отвърна Хенри. — По-скоро им се ще да престана да

предлагам най-различни изобретения и да спра да подпалвам какво ли не.

— Ала всички изобретения са съпроводени от риск! — възкликна

Магнус. — Аз видях светът да се преобразява пред очите ми с

изобретяването на парния двигател, разпространението на печатните

материали, фабриките и заводите, променили лицето на Англия.

Мунданите превзеха света и го превърнаха в прекрасно място. През

вековете магьосниците измислиха и усъвършенстваха различни магии, за

да си създадат друг свят. Нима единствено ловците на сенки ще си останат

все на същото място, в застой, без да се променят и следователно —

обречени? Как е възможно да обръщат гръб на вашия гений? То е като да

се извърнат към сенките и с гръб към светлината.

Хенри пламна като божур. Явно бе, че никой досега не беше хвалил

гениалността му, освен може би Шарлот.

— Ласкаете ме, господин Бейн.

— Магнус — поправи го магьосникът. — А сега може ли да видя

работата ви върху портала, който споменахте? Изобретението, което е в

състояние да пренесе някое живо същество от едно място на друго.

— Разбира се.

Хенри издърпа голяма купчина листове от ъгъла на отрупаната си

маса и ги побутна към Магнус, който ги взе и с интерес започна да ги

прелиства. Всяка страница беше изписана с нечетлив, ситен почерк и

десетки уравнения, които съчетаваха математика и руни в поразяваща

хармония. Магьосникът усети как сърцето му забива учестено, докато

продължаваше да прелиства страниците... това беше гений, истински

гений. Имаше само един проблем.

— Виждам какво се опитвате да направите — рече той. — И то е почти

завършено, но...

— Именно — почти. — Хенри прокара ръце през рижата си коса,

размествайки предпазните очила. — Порталът може да бъде отворен, но

не и управляван. Няма как да си сигурен дали ще се озовеш там, където

искаш, или пък в някой друг свят, или дори в Ада. Прекалено е рисковано

и поради това — безполезно.

— Не може да бъде направено с тези руни — обясни Магнус. —

Нуждаете се от други руни, различни от тези, които използвате.

Хенри поклати глава.

— Можем да използваме единствено руни от Сивата книга. Всичко

друго е магия. А нефилимите не прибягват до магия. Това е нещо, което не

бива да правим.

Магьосникът го изгледа дълго и замислено.

— Но пък аз мога да го направя — заяви той и придърпа купчината

листове към себе си.

Създанията от расата му не обичаха прекалената светлина. Първото,

което Салоус — всъщност това не беше истинското му име — стори,