Принцеса с часовников механизъм

— Той е изял зет си, Сеси — сопна се Уил. — Теса, ако искаш да спасиш Татяна, върви с нея. И останете близо до къщата. Би било пагубно, ако отново се втурне тук.

— Благодаря ти, Уил — промърмори Джем, докато Теса отвеждаше препъващото се момиче възможно най-бързо.

Думите се забиха като три иглички право в сърцето на Уил. Винаги, когато стореше нещо, за да предпази Теса, Джем мислеше, че го прави заради него, а не заради себе си. И на Уил винаги му се искаше да беше така. Всяко убождане си имаше свое име. Вина. Срам. Любов.

Сесили изпищя. Сянка закри слънцето, живият плет пред Уил изригна и ето че се взираше в тъмночервената зейнала паст на огромен червей. Между страховитите зъби се проточваха нишки слюнка. Уил посегна към меча на кръста си, ала чудовището вече бе политнало назад, а от врата му стърчеше кама, която Уил разпозна, без да се обръща. Камата на неговия парабатай. Чу как Джем извика предупредително, а после червеят отново се спусна към него и той вдигна високо меча си. Острието потъна в меката плът под челюстта на създанието и то изсъска, а черната кръв, бликнала между зъбите му, оплиска Уил. Нещо го блъсна в задната част на коленете и го запрати напред по очи, паднал на земята.

Ударът изкара въздуха от дробовете му и той се задави. Тънката прешленеста опашка на червея беше увита около коленете му и той зарита яростно. Започнаха да му се привиждат звезди, а после над него изникна разтревоженото лице на Джем и синьото небе...

В този миг нещо изсвистя и една стрела се заби в опашката на червея, точно под коляното на Уил. Хватката на Бенедикт се разхлаби, а Уил се претърколи настрани и се надигна на колене, тъкмо навреме, за да види как Гидеон и Гейбриъл Лайтууд се носят към тях по пътеката. Гейбриъл държеше лък и докато го гледаше да поставя нова стрела в тетивата, без да забавя крачка, Уил с изненада си даде сметка, че той току-що беше прострелял баща си, за да спаси неговия живот.

Червеят политна назад, а нечии ръце уловиха Уил под мишниците и го изправиха на крака. Джем. Той го пусна и когато се обърна, Уил видя, че вече е извадил бастуна си и се взира свирепо напред. Демонският червей се гърчеше в агония, полюшвайки масивната си сляпа глава наляво-надясно и изкоренявайки храстите наоколо в конвулсиите си. Въздухът се изпълни с листа и прах, които давеха малката групичка ловци на сенки. Уил чу как Сесили кашля и му се прииска да я отпрати към къщата, ала знаеше, че тя няма да се подчини.

Докато щракаше с челюсти, червеят някак си бе успял да издърпа меча от тялото си и оръжието тупна между розовите храсти, изпоцапано с черна демонска кръв. Създанието запълзя назад, оставяйки след себе си диря от слуз и още кръв. Гидеон направи гримаса и се спусна да вземе падналия меч с облечена в ръкавица ръка.

Изведнъж Бенедикт надигна горната част на тялото си като кобра, от зейналата му паст капеше отвратителна течност. Гидеон стисна меча пред себе си; на фона на масивното туловище на влечугото, той изглеждаше невъобразимо малък.

— Гидеон!

Пребледнял като платно, Гейбриъл вдигна лъка си и Уил отскочи тъкмо навреме, за да пропусне стрелата, която прелетя покрай него и потъна в тялото на чудовището. То изпищя и се обърна, отдалечавайки се от тях с невероятна скорост. Докато бягаше, опашката му закачи една статуя и я стисна здраво, превръщайки я на прах, който се посипа в пресъхналия декоративен фонтан.

— В името на Ангела! Току-що направи Софокъл на пух и прах — обади се Уил, докато влечугото изчезваше зад голяма постройка с формата на древногръцки храм. — Вече никой ли не уважава класиците?

Дишайки тежко, Гейбриъл свали лъка си.

— Глупак такъв! — яростно се обърна той към брат си. — Полудя ли, та му се нахвърли по този начин? А ако той...

Гидеон се завъртя рязко и насочи окървавения си меч към Гейбриъл.

— Не "той". "То”. Това вече не е баща ни, Гейбриъл. Ако не си в състояние да преглътнеш този факт...

— Аз го прострелях! — извика Гейбриъл. — Какво повече искаш от мен, Гидеон?

Гидеон поклати глава, сякаш брат му го отвращаваше. Дори Уил, който не харесваше Гейбриъл, усети, че го жегва съчувствие. Все пак, той беше

прострелял чудовището.

— Трябва да тръгнем след него — заяви Гидеон. — Изчезна зад мнимия замък...

— Зад какво? — попита Уил.

— Мнимия замък — обясни Джем. — Декоративна структура. Предполагам, че вътре няма нищо.

Гидеон поклати глава.

— Просто гипс. Ние двамата ще минем от едната страна, а ти и Джеймс — от другата...

— Сесили, какво правиш? — поиска да узнае Уил, прекъсвайки Гидеон. Даваше си сметка, че звучи като раздразнен родител, но не го беше грижа. Сесили беше прибрала оръжието си в колана и се опитваше да се покатери по един от невисоките тисове, които растяха от вътрешната страна на първия ред жив плет. — Сега не е моментът да се катериш по дърветата!