Принцеса с часовников механизъм

— Мръсни наркотици и гнусни лъжи? — провлачи той. — Звучи страшно нехигиенично. Макар че, я ми кажете, вярно ли е, че вместо да се къпят, върколаците просто се облизват веднъж в годината? Или се ближете един друг? Защото и това съм чувал.

Ръката, която го стискаше за ризата, още повече затегна хватката си.

— Съветвам те да проявиш малко повече уважение, ловецо на сенки.

— Не — заяви Уил. — Нямам такова намерение.

— Знаем всичко за теб, Уил Херондейл — обади се друг от глутницата. — Винаги се влачиш при долноземците да молиш за помощ. Бихме искали да те видим как се влачиш и сега.

— Тогава ще се наложи да ми отсечете краката.

— Това лесно може да се уреди — съобщи мъжът, който го държеше.

Уил сякаш изригна. Заби глава в лицето на върколака пред себе си и

едновременно чу и усети отвратителното хрущене, когато носът на мъжа се строши; гореща кръв рукна по лицето му, той политна назад и рухна на колене върху плочите на двора, притиснал ръце към лицето си в опит да спре кръвотечението.

Нечии пръсти сграбчиха Уил за рамото, остри нокти се впиха в мократа му риза. Той се обърна рязко към останалите върколаци и видя, че в ръката на новия му нападател проблясва остър нож, сребрист на лунната светлина. Очите на върколака блещукаха през дъждовните капки, златно-зелени и заплашителни.

„Не са дошли, за да се заяждат с мен или да ме поступат", даде си сметка Уил. „Тук са, за да ме убият."

В продължение на един миг бе изкушен да ги остави да го направят. Мисълта да умре му се стори като огромно облекчение — свършено щеше да бъде с цялата болка, с отговорността, просто потапяне в смъртта и пълна забрава. Съвършено неподвижен, той гледаше как ножът се спуска към него. Всичко сякаш се случваше много бавно — приближаващото стоманено острие, злобно ухиленото лице на върколака, размазано от дъжда.

В този миг пред очите му изникна образът на онова, което бе сънувал предишната нощ: Теса, която тичаше към него по зелената пътека. Теса. Той посегна автоматично и сграбчи китката на върколака, като в същото време избегна удара, минавайки под вдигнатата му ръка. След това я дръпна надолу с все сила, строшавайки я с жестоко пращене. Ликантропът изкрещя и Уил усети как през тялото му като мълния премина мрачно задоволство. Камата издрънча върху плочите на двора, когато младежът изрита противника си между краката, а после стовари лакът в слепоочието му. Върколакът се свлече на земята и повече не помръдна.

Уил грабна падналата кама и се обърна към другите. Останали само трима, те определено не изглеждаха така уверени, както преди. Студена, хищна усмивка изви устните му и той усети металическия вкус на дъжд и кръв.

— Елате и ме убийте. Елате и ме убийте, ако смятате, че можете. — Той подритна върколака в краката си. — Но ще трябва да се постараете повече от приятелчето си.

Те се нахвърлиха отгоре му, извадили остри нокти, и Уил падна тежко на земята, удряйки главата си в каменните плочи. Те раздраха рамото му, ала той се извъртя под обсипващите го удари и замахна с камата си. Отекна пронизителен вик на болка, завършил със скимтене, и тежкото тяло отгоре му, което се движеше и бореше, изведнъж се отпусна безжизнено. Уил се претърколи настрани и скочи на крака, обръщайки се светкавично.

Върколакът, когото беше намушкал, лежеше с широко отворени очи, мъртъв, в бързо разширяваща се локва от кръв и дъждовна вода.

Последните двама от глутницата се мъчеха да се изправят, кални и подгизнали. От рамото на Уил течеше кръв, където един от тях беше оставил дълбоки бразди с ноктите си. Болката беше великолепна. Той се разсмя през кръвта и калта, стичащи се от лицето му, докато дъждът отмиваше алената течност от острието на камата му.

— Пак — каза той и едва разпозна собствения си глас, неестествен, дрезгав и смъртоносен. — Пак.

Един от върколаците се обърна и побягна. Уил отново се разсмя и пристъпи към последния от нападателите си, който стоеше като вцепенен, вдигнал ръце с хищни нокти... дали в израз на храброст, или на ужас, младият мъж не беше сигурен и не се интересуваше. Един силен удар с тласък напред и щеше да премине през сухожилия и кости и да потъне в сърцето...

— Спрете! — Разнеслият се глас беше суров, заповеднически, познат. Уил извърна поглед настрани. Прегърбил рамене, за да се предпази от дъжда, Улси Скот крачеше през двора. — Заповядвам и на двама ви да престанете незабавно!

Върколакът веднага отпусна ръце, хищните му нокти изчезнаха и той наведе глава — класически жест на подчинение.

— Господарю...

Клокочещ гняв се разля във вените на Уил, изличавайки всяка следа от разум и трезва мисъл, и оставяйки единствено ярост. Той посегна и като издърпа върколака към себе си, го стисна за врата и опря острието в гърлото му. Улси, който вече беше само на няколко крачки от тях, се закова на място. Зелените му очи мятаха искри.

— Само още една стъпка — заяви Уил — и ще прережа гърлото на малкото ти вълче.