Принцеса с часовников механизъм

— Тя не се роди болнава! — излая той. — Беше здраво дете. Красиво, наследило очите на сина ми. Всички я обожаваха, докато една сутрин не се събудихме от писъка на снаха ми. Настояваше, че детето в люлката не е нейната дъщеря, макар да си приличаха като две капки вода. Кълнеше се, че познава собственото си дете и че това не било то. Помислихме си, че е полудяла. Дори когато очите на детето от сини ставаха сиви... е, това често се случва с бебетата. Едва когато се опитахме да й поставим първите Знаци, започнах да си давам сметка, че снаха ми е била права. Адел... за нея болката беше убийствена. Тя пищеше ли, пищеше и се гърчеше. Кожата й изгоря там, където я беше докоснало стилито. Мълчаливите братя сториха всичко по силите си, ала на следващата сутрин тя вече беше мъртва.

Алойзиъс спря и дълго мълча, загледан в огъня, сякаш виждаше нещо ужасно интересно в него.

— Снаха ми едва не полудя. Не беше в състояние да издържа повече в Института. Аз останах. Вече знаех, че е била права... Адел не беше моя внучка. Чух да се говори за феи и други долноземци, които се хвалели, че си били отмъстили на рода Старкуедър, като откраднали едно от децата им и го заменили с болнаво човешко дете. Никое от разследванията ми не даде конкретен резултат, но бях твърдо решен да разбера какво е станало с моята внучка. — Той се облегна на полицата над камината. — Почти се бях отказал, когато Теса Грей пристигна в Института ми в компанията на двама от твоите ловци на сенки. Спокойно би могла да бъде призракът на моята снаха, толкова много си приличаха. Ала във вените й сякаш нямаше кръв на ловци на сенки. Беше истинска загадка и аз се заех да намеря отговора й. От елфа, който разпитвах днес, се сдобих с последните парченца от пъзела. Още като бебе, моята внучка била заменена с отвлечено човешко дете, хилаво създание, което умря при поставянето на Знаците, защото не беше нефилим. — В суровия му глас нещо сякаш се пропука, цепнатина в кремъка. — Моята внучка била оставена при мунданско семейство, което да я отгледа — тяхната болнава Елизабет, избрана заради повърхностната й прилика с Адел, заменена с нашето здраво момиче. Това беше отмъщението на Двора на елфите. Смятаха, че понеже аз съм убил техни близки, те ще убият някой от моите. — Очите му, когато се спряха върху Шарлот, бяха студени. — Адел... не, Елизабет... пораснала в онова семейство, без никога да разбере коя е всъщност. А после се оженила. За мундан. Името му било Ричард. Ричард Грей.

— Твоята внучка — бавно осъзна Шарлот — е майката на Теса? Елизабет Грей? Майката на Теса е била ловец на сенки?

— Да.

— Това са престъпления, Алойзиъс. Трябва да докладваш на Съвета

за...

— Тях не ги е грижа за Теса Грей — дрезгаво каза Старкуедър. — Ала теб те е грижа. И заради това ще изслушаш разказа ми и може би ще ми помогнеш.

— Може би — отвърна Шарлот. — Ако това е правилният начин да се постъпи. Все още не разбирам по какъв начин Мортмейн е замесен в цялата история.

Алойзиъс се размърда нетърпеливо.

— Той научил за случилото се и решил да се възползва от Елизабет Грей, ловец на сенки, която не знаела, че е такава. Вярвам, че Мортмейн привлякъл Ричард Грей като свой служител, за да се добере до Елизабет. Вярвам също така, че й е изпратил един демон ейдолон, приел външния вид на съпруга й, и че го е сторил, за да може тя да зачене Теса. От самото начало Теса е била крайната му цел. Дете на демон и ловец на сенки.

— Ала децата на демони и ловци на сенки винаги се раждат мъртви — веднага възрази Шарлот.

— Дори ако ловецът на сенки не знае, че е такъв? Дори ако не носи руни?

— Аз... — Тя затвори уста. Нямаше представа какъв е отговорът. Доколкото й беше известно, това не се бе случвало никога. Ловците на сенки получаваха знаците си още като деца — и момчетата, и момичетата.

Но не и Елизабет Грей.

— Знам, че момичето може да се превъплътява — каза Старкуедър. — Но не мисля, че затова му е нужна. Има нещо друго, което Мортмейн иска от нея. Нещо, което единствено тя е в състояние да направи. Тя е ключът.

— Ключът към какво?

— Това бяха последните думи, които елфът ми каза този следобед. — Старкуедър хвърли поглед към окървавения си ръкав. — Каза: „Тя ще бъде нашето отмъщение за всичката смърт, която сте посели. Тя ще донесе унищожение на нефилимите, Лондон ще бъде изпепелен и когато Магистърът се възцари над всички, за него вие няма да бъдете нищо повече от добитък в кошара”. Дори ако консулът не иска да помогне на Теса заради самата нея, трябва да я намерят, за да предотвратят това.

— Стига да го повярват — рече Шарлот.

— Ще го сторят, ако излезе от твоята уста — каза Старкуедър. — Ако го чуят от мен, ще ми се присмеят и ще ме отпратят като някой луд старец, както правят от години.