Принцеса с часовников механизъм

— О, Алойзиъс. Ужасно надценяваш доверието, което консулът има в мен. Той ще заяви, че съм глупава, доверчива жена. Ще каже, че елфът те е излъгал... е, те не могат да лъжат, но че е изкривил истината, или че е повторил онова, което е смятал за истина.

Възрастният мъж извърна очи.

— Теса Грей е ключът към плана на Мортмейн — настоя той. — Не знам как точно, но е така. Дойдох при теб, защото когато става дума за Теса, нямам доверие на Съвета. Тя е наполовина демон. Не съм забравил какво съм причинявал самият аз в миналото на създания, които бяха наполовина демони.

— Теса не е „създание” — рече Шарлот. — Тя е момиче, което беше отвлечено и вероятно е ужасено. Не мислиш ли, че ако се сещах за какъвто и да било начин да я спасим, вече нямаше да съм го направила?

— Причинявал съм злини — каза Алойзиъс. — Сега искам да поправя стореното. Във вените на това момиче тече моята кръв, дори ако е примесена с демонска. Тя е моя правнучка. — Той вирна брадичка. Воднистите му бледи очи бяха зачервени. — Моля те само за едно, Шарлот. Когато откриеш Теса — а ти ще я откриеш — кажи й, че стига да пожелае, може да използва името Старкуедър.

„Неме карай да съжалявам, че съм ти се доверила, Гейбриъл Лайтууд.”

Гейбриъл седеше на бюрото в стаята си. Пред него имаше лист хартия, в ръката си държеше писалка. Лампите в стаята не бяха запалени и в ъглите тегнеха мрачни сенки, източили се и по пода.

До: Консул Джосая Уейланд

От: Гейбриъл Лайтууд

Високоуважаеми консул Уейланд,

Най-сетне ви пиша с новината, която поискахте от мен.

Очаквах тя да дойде от Идрис, но се случи така, че източникът е много по-близък до нас. Днес Алойзиъс Старкуедър, ръководителят на Института в Йорк, дойде да се види с госпожа Брануел.

Гейбриъл остави писалката и си пое дълбоко дъх. По-рано през деня беше чул входния звънец и беше видял от стълбите как Софи отваря вратата на Старкуедър и го въвежда в гостната. След това не му беше особено трудно да се долепи до вратата и да чуе всичко, което двамата си бяха казали.

В края на краищата, Шарлот не очакваше, че някой може да я шпионира.

Той е полудял от мъка старец, които си е съчинил цял куп измислици, с които да си обясни огромната загуба, която е понесъл. Несъмнено заслужава състрадание, но не и да бъде взет на сериозно, нито пък е разумно действията на Съвета да се ръководят от думите на лудите и онези, които не заслужават доверие.

Подът изскърца и Гейбриъл вдигна рязко глава. Сърцето му биеше лудешки. Ако беше Гидеон... брат му би бил ужасен, ако откриеше какво прави сега. Всички биха били ужасени. Младежът си представи нараненото от предателството изражение, което би се изписало върху дребничкото лице на Шарлот, ако тя узнаеше. Недоумяващия гняв на Хенри. А най-ярко виждаше чифт сини очи върху сърцевидно лице, които го гледат разочаровано.

„Може би, ГейбриълЛайтууд, аз имам вяра във вас.”

Когато отново допря писалката до листа, го стори толкова яростно, че писецът едва не проби хартията.

Неприятно ми е да ви го съобщя, но двамата говориха както за Съвета, така и за вас с огромно неуважение. Очевидно е, че госпожа Брануел негодува срещу онова, което смята за ненужна намеса в плановете й. Тя посрещна с абсолютно доверие невероятните твърдения на господин Старкуедър (като например, че Мортмейн е направил така, че да се роди дете на демон и ловец на сенки — което без съмнение е невъзможно). Изглежда, че бяхте прав и че тя наистина е твърде упорита и податлива на чуждо влияние, за да управлява един Институт както трябва.