Принцеса с часовников механизъм

Гейбриъл прехапа устни и си заповяда да не мисли за Сесили. Вместо това си представи имението Лайтууд, което му се полагаше по рождение; доброто име на рода Лайтууд — възстановено; брат му и сестра му — в безопасност. Пък и всъщност нямаше наистина да навреди на Шарлот. Ставаше дума само за нейната позиция, не за сигурността й. Консулът нямаше някакви злокобни планове за нея. Несъмнено тя щеше да е по -щастлива в Идрис или в някое провинциално имение, където щеше да гледа как децата й тичат по зелени поляни, вместо непрекъснато да се тревожи за съдбата на всички ловци на сенки.

Макар госпожа Брануел да ви увещава да изпратите отряд ловци на сенки в Кадер Идрис, всеки, който основава действията си върху истерия и мненията на един луд, надали е достатъчно обективен, за да му се има доверие.

Ако се налага, ще се закълна над Меча на смъртните, че всичко това е вярно.

Ваш в името на Разиел,

Гейбриъл Лайтууд

16

Принцът с часовников механизъм

Любов, любов! Напразно възроптаваш, преходни тука че били нещата!

Защо тогава слабите оставяш твой дом и гроб да бъдат на земята?*

Пърси Биш Шели, „Стихове: Щом падне лампата и се разбие“

* Превод Илия Люцканов. — Бел. прев.

До: Консул Джосая Уейланд

От: Шарлот Брануел

Уважаеми консул Уейланд,

Буквално преди броени мигове получих новини от изключителна важност, които бързам да споделя с вас. Един осведомител, чиято самоличност не мога да ви разкрия точно в този момент, ми съобщи информация, която дава да се разбере, че госпожица Грей не е просто мимолетно хрумване на Мортмейн, а ключът към главната му цел: нашето пълно унищожение.

Той крои планове за създаването на устройства с невиждана досега мощ и дълбоко се боя, че уникалните умения на госпожица Грей ще му помогнат в това начинание. Тя за нищо на света не би искала да ни навреди, ала не знаем на какви заплахи и унижения ще я подложи Мортмейн. От жизненоважно значение е да й се притечем на помощ незабавно, за да спасим не само нея, но и себе си.

С оглед на тази информация, отново ви умолявам да съберете войските, с които разполагате и да ги изпратите към Кадер Идрис.

Искрено ваша и крайно разтревожена,

Шарлот Брануел

Теса се разбуди бавно, сякаш за да дойде в съзнание трябваше да измине дълъг, тъмен коридор и тя пълзеше по него като охлюв, протегнала ръка напред. Най-сетне го достигна и отвори вратата, разкривайки...

Ослепителна светлина. Златни лъчи, не като тези на магическата светлина. Надигна се и се огледа наоколо.

Седеше в простичко месингово легло с мек дюшек, постлан върху обикновен матрак, и дебел пухен юрган, метнат отгоре. Стаята, в която се намираше, изглеждаше така, сякаш беше издълбана в някоя пещера. В нея имаше висок скрин, умивалник със синя кана върху него, както и гардероб, в който, както Теса видя през открехнатата му врата, висяха дрехи. Нямаше прозорци, но за сметка на това имаше камина, в която

весело бумтеше огън. От двете страни на камината бяха окачени портрети.

Теса стана от леглото и потръпна, когато босите й крака докоснаха студения под. Не я заболя чак толкова, колкото би могло да се очаква, като се имаше предвид в какво състояние беше тялото й. Погледна надолу и две неща я накараха да се сепне: първо, че не носи нищо друго, освен прекалено голям халат от черна коприна, и второ, че синините и раните й бяха изчезнали почти напълно. Все още беше понатъртена, ала кожата й, бледа на фона на черната коприна, беше гладка. Докосна косата си и усети, че вместо да е сплъстена от кръв и кал, тя бе чиста и падаше меко по раменете й.