Принцеса с часовников механизъм

— Полудял е там вътре — отвърна Теса, като разтриваше студените му ръце между своите. — В дните преди трансформацията, когато отказвал да излиза от стаята, умът му трябва да го е напуснал. С нещо, което приличаше на кръв, беше надраскал по стените изречения за

адските устройства . Че не знаели милост, че никога нямало да престанат да прииждат...

— Трябва да е имал предвид армията от автоматони.

— Сигурно. — Теса потръпна лекичко и още повече се приближи до него. — Предполагам, че е било глупаво от моя страна, но... през последните два месеца всичко беше толкова спокойно...

— Че си забравила за Мортмейн?

— Не. Никога не съм забравяла за него. — Тя погледна към прозореца, макар да не можеше да види нищо навън — беше дръпнала пердетата, защото светлината като че ли дразнеше очите на Джем. — По-скоро се надявах, че е насочил вниманието си някъде другаде.

— Не може да сме сигурни, че наистина не е така. — Пръстите на Джем се обвиха около нейните. — Смъртта на Бенедикт навярно е трагедия, ала началото й бе поставено много отдавна. Случилото се няма нищо общо с теб.

— В библиотеката имаше и други неща. Записки и книги на Бенедикт. Дневници. Хенри ще ги вземе в Института, за да бъдат изучени. В тях се споменава и моето име. — Теса изведнъж спря — как можеше да го занимава с тези неща, когато той беше толкова зле?

Сякаш прочел мислите й, Джем прокара пръст по китката й, слагайки го там, където се усещаше пулсът й.

— Теса, това е просто мимолетен пристъп. Ще отмине. Бих искал да ми кажеш истината, цялата истина, независимо каква е, дори да е горчива или страшна, за да мога да я споделя с теб. Нито аз, нито който и да било от Института ще допуснем да ти се случи нещо лошо. — Той се усмихна. — Пулсът ти се ускори.

„Истината, цялата истина, независимо каква е, дори да е горчива или страшна."

— Обичам те — прошепна тя.

Джем я погледна, станал сякаш още по-красив от светлината, огряла слабото му лице.

— Що XI мапд т штд Пан кеу\]ю де/ мо.

— Ти... — Теса сбърчи вежди. — Искаш да се оженим? Но нали вече сме сгодени. Не мисля, че е възможно да се сгодиш два пъти.

Джем се засмя, а после се закашля. Тялото на Теса се напрегна, но кашлицата беше слаба и нямаше кръв.

— Казах, че ако можех, бих се оженил за теб още утре.

Теса отметна престорено глава.

— Утре не ми е удобно, господине.

— Но така или иначе вече си подходящо облечена — усмихна се той.

Теса сведе поглед към съсипаната сватбена рокля.

— Да, ако се омъжвах в кланица — съгласи се тя. — Е, така или иначе не я харесвах особено. Беше прекалено крещяща.

— Според мен изглеждаше прекрасно — меко й отвърна Джем.

Теса облегна глава на рамото му.

— Ще има и друго време. Друг ден, друга рокля. Ти ще се чувстваш добре и всичко ще бъде съвършено.

Гласът на Джем си остана все така нежен, ала сега в него се долавяше ужасяваща слабост.

— Нищо не е съвършено, Теса.

Софи стоеше до прозореца на малката си стая, пердето беше дръпнато, очите й — вперени в двора. Бяха минали часове, откакто каретите бяха изтрополели навън, и тя би трябвало да почиства камината, ала четката и кофата си стояха в краката й.

Откъм кухнята на долния етаж долиташе гласът на Бриджет:

Граф Ричард имаше дъщеря;

Красива девойка бе тя;

На хубавия Уилям си дари обичта,

макар да не бе от потекло мечта.

Понякога, когато Бриджет беше в особено музикално настроение, на Софи й минаваха мисли за това как слиза на долния етаж и я напъхва в пещта като вещицата в "Хензел и Гретел". Ала Шарлот определено нямаше да одобри. Даже ако Бриджет пееше за забранена любов между класите в същия миг, в който Софи се проклинаше, задето стиска пердето с все сила и вижда две сиво-зелени очи, докато се чуди и тревожи: дали с Гидеон всичко ще бъде наред? Ранен ли е? Може ли да се изправи срещу баща си? И колко ужасно би било, ако му се наложи да...

Портите на Института се отвориха и една карета изтрополи вътре, карана от Уил, който бе без шапка, с развяна от вятъра черна коса. Софи го видя как скочи от капрата и отиде да помогне на Теса да слезе (дори от толкова далеч, не можеше да не забележи в какво отчайващо състояние е роклята й), а след това и на Джем, който се отпусна безсилно на рамото на своя парабатай.

Софи си пое рязко дъх. Макар вече да не мислеше, че е влюбена в Джем, все още я беше грижа за него. И как иначе, като се имаше предвид колко открит, сърдечен и внимателен бе той. Никога не се бе отнасял към нея с нещо друго, освен с изключителна добрина. За девойката бе такова облекчение, че през последните няколко месеца не беше имал някой от своите "епизоди”, както ги наричаше Шарлот, и макар щастието да не го беше излекувало, той сякаш бе по-укрепнал, състоянието му се беше подобрило...