Принцеса с часовников механизъм

Може ли нещо, например надеждата,

Деня да доведе, не да избирам „да не бъда”*

Джерард Манли Хопкинс, „Гнила утеха”

* Част от превода е на Елена Павлова. — Бел. прев.

Джем се бе облегнал върху каретата на Института; очите му бяха затворени, лицето — бяло като чаршаф. Уил стоеше до него, стиснал здраво рамото му, и докато бързаше към тях, Теса знаеше, че това не беше просто братски жест — именно ръката на Уил го задържаше изправен.

Двамата с Хенри бяха чули предсмъртния писък на червея и сякаш едва броени секунди по-късно Гейбриъл ги беше видял да се втурват по стъпалата навън. Останал без дъх, той им беше разказал за смъртта на чудовището, а след това и за случилото се с Джем и тогава пред очите на

Теса сякаш се спусна бяла пелена, като че ли някой я беше зашлевил през лицето.

Това бяха думи, които не беше чувала отдавна, ала въпреки това част от нея непрекъснато ги очакваше и понякога ги чуваше в кошмари, от които скачаше в леглото, борейки се за въздух: "Джем", "припадна", "дишане", "кръв", "Уил", "Уил е с него", "Уил..."

Разбира се, че Уил беше с него.

Останалите се бяха събрали около тях. Братята Лайтууд бяха със сестра си и дори Татяна мълчеше, или пък Теса просто не чуваше истеричните й пристъпи. За сметка на това виждаше, че Сесили е наблизо и си даваше сметка, че Хенри е застанал неловко до нея, сякаш иска да я утеши, но не знае как.

Очите на Уил срещнаха тези на Теса, докато тя се приближаваше, препъвайки се в скъсаната си рокля. За миг те се разбираха съвършено. Джем бе онова, за което все още можеха да се погледнат право в очите. Когато ставаше дума за него, и двамата бяха еднакво непреклонни, а чувствата им — еднакво силни. Теса видя как пръстите на Уил се сключиха по-здраво около ръката на приятеля му.

— Тя е тук.

Джем бавно отвори очи и девойката трябваше да положи усилие, за да прикрие шока, който изпита. Зениците му бяха толкова разширени, че ирисите се бяха превърнали в тънки сребърни пръстени около черното.

— М зНои зНапд 1е та, цит аг йе\ — прошепна той.

По настояване на Теса, Джем бе започнал да я учи на мандарин, така че тя разбра поне последната част, "цит а йе". "Обич моя", "скъпа моя".

Улови ръката му и я стисна.

— Джем...

— Ранена ли си, обич моя? — каза Уил с равен глас, като я гледаше право в очите.

Теса усети как кръвта нахлува в бузите й и сведе поглед към ръката си, сключена около тази на Джем. Пръстите му бяха по-бледи от нейните, като на порцеланова кукла. Как така не бе видяла колко е болен?

— Благодаря за превода, Уил — отвърна, без да откъсва поглед от своя годеник.

И Джем, и Уил бяха оплискани с черна демонска кръв, ала по брадичката и гърлото на Джем имаше алени петна. Неговата собствена кръв.

— Не съм ранена — прошепна Теса, после си помисли: "Не, така няма да стане. Трябва да бъдеш силна заради него”. Тя изпъна рамене, без да пуска ръката му, и се обърна към Уил: — Къде е лекарството му? Не го ли взе, преди да тръгнем от Института?

— Не говорете за мен сякаш не съм тук — намеси се Джем, ала в гласа му нямаше гняв.

След това обърна глава и каза тихичко нещо на Уил, който кимна и пусна рамото му. Теса съвсем ясно усещаше напрежението в стойката му — беше като дебнеща котка, нащрек, готов да улови болния си парабатай, ако той се олюлее или падне. Джем обаче се задържа на крака.

— Когато Теса е тук, съм по-силен. Нали ти казах? — промълви Джем все така тихо.

При тези думи Уил наведе глава, така че девойката не можеше да види очите му.

— Да, каза ми. Теса, лекарството му не е тук. Мисля, че го остави в Института, без да вземе достатъчно, макар че никога няма да го признае. Трябва да се върнеш там заедно с него и да го наглеждаш... все някой трябва да го направи.

Джем си пое накъсано дъх.

— Останалите...

— Аз ще карам каретата. Нищо работа. Балиос и Ксантос знаят пътя. Хенри ще откара семейство Лайтууд. — Уил действаше енергично и експедитивно, твърде енергично и експедитивно, за да могат да му благодарят... не че той изглеждаше така, сякаш иска да му благодарят.

Двамата с Теса помогнаха на Джем да се качи в каретата, при което Уил много внимаваше да не докосне рамото или ръката й, а после отиде да каже на другите какво става. Докато се пресягаше, за да затвори вратата на каретата, Теса чу как Хенри обяснява, че трябва да вземе архивите на Бенедикт от къщата, а после двамата с Джем бяха обгърнати от така желаната тишина.

— Какво имаше в къщата? — попита Джем, докато каретата излизаше с трополене през портата на имението Лайтууд.

Все още изглеждаше ужасно, облегнал глава на седалката, с полупритворени очи и пламнали от треска скули. — Чух Хенри да разказва за кабинета на Бенедикт...