Принцеса с часовников механизъм

Чу как нещо изхрущя, когато оръжието потъна в тялото на създанието, което нададе вой, подобен на кучешки лай, и се претърколи встрани от Хенри. Ръженът издрънча на пода и от раната рукна черна кръв, която изпълни стаята с воня на пушек и разложение. Теса политна назад и токът се закачи в раздрания подгъв на роклята й. Строполи се на земята в същия миг, в който Хенри се надвеси над чудовището и като проклинаше тихо, преряза гърлото му с подобно на кама острие, което грееше от руни. От гърлото на демона се откъсна клокочещ звук и той се отпусна безжизнено.

Хенри се изправи на крака. Рижата му коса беше мокра от кръв — неговата и тази на демона; бойното му облекло беше разкъсано на рамото и от раната бликаше алена струйка.

— Теса! — възкликна той, като само за миг се озова до нея и й помогна да стане. — В името на Ангела, и ние сме една двойка — подхвърли той с типичния си печален тон и я погледна разтревожено. — Нали не си ранена?

Девойката се погледна и разбра какво има предвид Хенри: роклята й беше подгизнала от демонска кръв, а върху ръката й зееше грозна рана,

получена, когато беше паднала върху натрошеното стъкло. Все още не я болеше много, но имаше кръв.

— Нищо ми няма — увери го тя. — Какво стана, Хенри? Какво беше това нещо и защо беше тук?

— Демон пазач. Претърсвах писалището на Бенедикт и трябва да съм разместил или докоснал нещо, което го събуди. От чекмеджето излезе струя черен дим и се превърна в това. Нахвърли се отгоре ми...

— И те е изподрало — разтревожено каза Теса. — Тече ти кръв...

— Не, за това аз съм си виновен. Паднах върху камата си — смутено обясни Хенри и извади едно стили от колана си. — Не казвай на Шарлот.

Теса за малко да се усмихне, но после си спомни какво се случваше и изтича към един от високите прозорци. Дръпна пердетата и погледна навън. Зелени чемшири и ниско подрязана трева, започнала да покафенява с наближаването на зимата, се простираха пред очите й, ала за нейно огромно недоволство от тази част на къщата не можеше да види италианската градина.

— Трябва да вървя — разбърза се тя. — Уил, Джем и Сесили се бият с чудовището. То е убило съпруга на Татяна Блекторн. Трябваше да я отведа при каретите, защото беше на път да припадне.

Последва мълчание. А после Хенри се обади със странен глас:

— Теса.

Тя се обърна и го видя, замръзнал със стилито в ръка, докато рисуваше иратце върху кожата си. Взираше се в стената насреща си... стената, върху която малко по-рано Теса си бе помислила, че вижда някакви странни петна. Сега си даде сметка, че това съвсем не са случайни петна. Върху тапета имаше букви, големи поне трийсетина сантиметра и написани с нещо, което приличаше на засъхнала черна кръв.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЕ ЗНАЯТ МИЛОСТ.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЕ ЗНАЯТ ПОЩАДА.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЯМАТ ЧЕТ.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНАТ ДА ПРИИЖДАТ.

А отдолу, почти нечетливо, сякаш ръцете на онзи, който го беше писал, едва са го слушали, имаше едно последно изречение. Теса си представи как Бенедикт, заключен в тази стая и полудяващ бавно от трансформацията си, го надрасква на стената със собствената си, почти демонска кръв.

БОГ ДА СЕ СМИЛИ НАД ДУШИТЕ НИ.

Червеят се хвърли към него и Уил се преметна презглава, избягвайки на сантиметри зейналата му паст. След това приклекна, преди да скочи на крака и да се втурне към опашката на създанието. Обърна се и го видя да се извисява като кобра над Гидеон и Гейбриъл. За негова изненада обаче, то беше застинало и макар да съскаше, не се нахвърли отгоре им. Дали беше разпознало децата си? Дали изпитваше нещо към тях? Невъзможно бе да се каже.

Сесили се беше покатерила до средата на тиса, където се беше вкопчила в един клон. Надявайки се, че сестра му ще прояви здрав разум и ще си остане там, Уил се обърна към Джем и вдигна ръка, така че той да го види. Двамата отдавна си бяха изработили система от жестове, с които да могат да общуват, ако по време на битка нямаха възможност да се чуят. Джем очевидно го разбра, защото му подхвърли бастуна си със съвършено премерено движение, така че Уил го улови за дръжката и я натисна. Скритото острие се показа и Уил замахна, разсичайки дебелата кожа на чудовището. То се дръпна рязко и изрева, а младежът му нанесе втори удар, откъсвайки опашката от тялото му. Бенедикт се замята в конвулсии, а черната кръв, рукнала от раната, обля Уил, който извика и отскочи настрани. Кожата му гореше.

— Уил!

Джем се втурна към него, докато Гидеон и Гейбриъл замахваха към главата на червея, правейки всичко по силите си да задържат вниманието му върху себе си. Докато Уил изтриваше парещата демонска кръв от очите си, Сесили скочи от дървото и се приземи върху гърба на влечугото.