Принцеса с часовников механизъм

В потреса си Уил изпусна бастуна меч. Никога досега не го беше правил, никога не беше изпускал оръжието си посред битка, ала ето че малката му сестричка се беше вкопчила с мрачна решителност в гърба на огромния демоничен червей, като миниатюрна бълха — в козината на куче. Пред ужасения поглед на брат си, Сесили извади камата от колана си и яростно я заби в плътта на чудовището.

„Какво си мисли, че прави? Сякаш това малко острие би могло да убие нещо толкова грамадно!”

— Уил, Уил — настойчиво шепнеше Джем в ухото му и той си даде сметка, че бе изрекъл мислите си на глас и че влечугото вече обръща глава към Сесили, отворило широко устата си — огромна и пълна със зъби...

Сесили пусна дръжката на камата и като се претърколи настрани, тупна от тялото на червея, изплъзвайки се на сантиметри от челюстите му, които се сключиха около собствената му плът. Рукна черна кръв и демонът отметна глава назад, надавайки смразяващ вой. Върху тялото му зееше грамадна рана, от устата му висяха късчета от плътта му. Пред

широко отворените очи на Уил, Гейбриъл вдигна лъка си и опъна тетивата.

Изстрелът му беше точен и стрелата потъна дълбоко в едното око на червея, черно и без клепач. Влечугото се олюля... а после главата му се отпусна напред и то рухна, изчезвайки миг по-късно, както ставаше с демоните, когато животът ги напусне.

Лъкът на Гейбриъл тупна на земята с тропот, който Уил почти не чу. Изпотъпканата пръст беше подгизнала от кръвта на червея и насред всичко това Сеси се изправяше бавно на крака, дясната й китка висеше под странен ъгъл, лицето й беше разкривено в гримаса.

Уил дори не усети, че понечва да се втурне към нея. Даде си сметка, че го е сторил, едва когато ръката на Джем го спря. Той се обърна като обезумял към своя парабатай.

— Сестра ми...

— Лицето ти — отвърна Джем забележително спокойно, като се имаше предвид ситуацията. — Облян си в демонска кръв, Уилям, и тя те изгаря. Трябва да ти направя иратце, преди да ти е нанесла необратима вреда.

— Пусни ме — настоя Уил и опита да се отскубне, ала хладната ръка на приятеля му вече беше върху тила му, стилито опари китката му и болка, за която той дори не си беше давал сметка, че изпитва, започна да се отцежда от тялото му.

След миг Джем го пусна, просъсквайки лекичко от болка — част от демонската кръв беше изцапала пръстите му. Уил поспря нерешително, но Джем му махна да върви и допря стилито до собствената си китка.

Уил се бе забавил съвсем малко, ала докато стигне до сестра си, Гейбриъл вече го бе изпреварил. Беше сложил ръка под брадичката й и зелените му очи обхождаха лицето й. Сесили го гледаше учудено, когато Уил се приближи и я улови за рамото.

— Махни се от сестра ми — сопна се той и Гейбриъл отстъпи назад, свил устни в тънка черта.

Гидеон също се присъедини към тях и те наобиколиха Сесили, докато Уил я държеше здраво с една ръка, рисувайки иратце с другата. Тя го наблюдаваше с пламнали сини очи, докато той рисуваше иратце от едната страна на врата й и целебна руна — от другата. Черната й коса се бе измъкнала от плитката й и тя приличаше на дивото момиченце от спомените му, буйно и непознаващо страх.

— Ранена ли си, кариад*? — Думата се изплъзна от устните му, преди да успее да я спре — гальовно обръщение от детството му, което почти беше забравил.

* Скъпа, мила — обръщение, навлязло в английския език, произхождащо отуелската дума сапай, която означава „обич”. — Бел. прев.

— Кариад? — повтори тя и в очите й проблесна изумление. — Съвсем нищо ми няма.

— Не е точно така — възрази Уил и посочи китката й и драскотините по лицето и ръцете й, които вече бяха започнали да се затварят под въздействието на иратцето. В гърдите му се надигна гняв, толкова силен, че дори не чу как зад него Джем се разкашля — звук, който обикновено му действаше като искра, попаднала в суха прахан. — Сесили, какво си мислеше...

— Това бе едно от най-безстрашните неща, които съм виждал някой ловец на сенки да прави — прекъсна го Гейбриъл. Не гледаше към Уил, а към Сесили и по лицето му се четеше смесица от изненада и още нещо. Като всички останали и той беше изцапан с кал и кръв, ала зелените му очи грееха.

Сесили се изчерви.

— Аз само...

Така и не довърши, а очите й, вперени покрай Уил, се разшириха. Джем отново се изкашля и този път Уил го чу и се обърна тъкмо навреме, за да види как неговият парабатай се свлича на колене на земята.

3

Последният час

Не, Отчаяние — гнила утеха! — аз няма да гуляя с тебе;

Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни в мен,

Защото ако бях аз напълно изтощен,

Да плача повече не бих могъл. А мога;