В началото по време на закуската цареше мълчание. Братята Лайтууд слязоха заедно, и двамата — унили; Гейбриъл почти не говореше, ако не се броеше това, че помоли Хенри да му подаде маслото. Сесили се беше настанила в далечния край на масата и четеше, докато се хранеше; Теса копнееше да види заглавието на книгата й, но девойката я бе сложила под такъв ъгъл, че това беше невъзможно. Под очите на Уил, който седеше срещу Теса, имаше тъмни сенки от недоспиване — спомен от изпълнената им със събития нощ. Самата Теса пък побутваше неохотно своето кеджири* потънала в мълчание, докато вратата не се отвори и Джем не се присъедини към тях.
Теса вдигна очи, обзета едновременно от изненада, но и удоволствие. Не изглеждаше твърде болен, по-скоро уморен и блед. Той се настани до нея с изящно движение.
— Добро утро.
— Изглеждаш много по-добре, Джеми — отбеляза Шарлот с удоволствие.
Теса погледна през масата и видя, че Уил ги наблюдава. Очите й срещнаха неговите само за миг и в тях се появи въпрос. Възможно ли бе по някакъв начин той да беше открил още уин фен в периода от връщането им вкъщи и тази сутрин? Ала не, младежът изглеждаше точно толкова учуден, колкото и тя.
— Наистина съм по-добре — отвърна Джем. — Мълчаливите братя много ми помогнаха.
Той посегна да си налее чаша чай и годеницата му смущаващо ясно видя как костите и сухожилията в тънката му китка се раздвижиха. Когато Джем остави чайника, тя посегна към другата му ръка под масата и я улови. Слабите му пръсти се обвиха успокояващо около нейните.
Откъм кухнята долетя гласът на Бриджет:
— В името на Ангела, тя е наистина потискаща — обади се Хенри и остави вестника право върху чинията пред себе си, при което единият му край се натопи в жълтъка. Шарлот отвори уста, сякаш за да възрази, но я затвори, без да каже нищо. — Пее само за разбити сърца, смърт и несподелена любов.
— Е, повечето песни са за това — отбеляза Уил. — Споделената любов е идеална, но от нея трудно ще излезе свястна балада.